Тестът за ПСА/PSA не е надежден показател за рак и поради това използването му при диагностицирането на рак на простатата е противоречиво.
Вместо това той е от основно значение за контролиране на развитието на заболяването във времето. ПСА/PSA (простатно-специфичен антиген) е протеин, който се произвежда от простатната жлеза и се открива в семенната течност, а при някои физиологични състояния, в малки количества и в кръвта. За да се направи този тест, се извършва просто изследване на кръвта, за да се измери концентрацията на ПСА/PSA в кръвта. Нормалните стойности на ПСА/PSA в кръвта е до 4 ng/ml (нанограма на милилитър); въпреки това, тъй като стойностите на ПСА/PSA могат да се повишат с възрастта или при други здравни състояния, които незадължително са свързани с наличието на рак, резултатите от този тест не трябва да се тълкуват като абсолютни.
Като цяло е добра практика лекарят да прегледа и разтълкува резултатите от теста: по този начин данните могат да бъдат оценени, в съответствие с възрастта на пациента и други състояния, които не са свързани с дадено заболяване. Въпреки това обикновено при пациенти, чиито стойности на ПСА/PSA са между 2 и 4 ng/m, има малка вероятност от наличие на тумор.
КОИ СА ФАКТОРИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА ПОВЛИЯЯТ ВЪРХУ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЕСТА?
ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО ПСА/PSA НЕ Е МАРКЕР ЗА НАЛИЧИЕТО ИЛИ ЛИПСАТА НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ?
В същото време, ПСА/PSA тестът, извършван за наблюдение на развитието на заболяването, при мъжете, които вече са лекувани за рак на простатата е много полезен инструмент за оценка на ефективността на терапията; всъщност след лечението нивото на ПСА/PSA се връща в рамките на нормалното за период, който се различава в зависимост от полученото лечение.
Тежестта на тумора се определя от два параметъра: степента и стадия на заболяването.
СТЕПЕН
Патологът, който получава тъканта, взета за биопсия, и която се анализира под микроскоп, може не само да определи дали има наличие на ракови клетки, но може да определи и степента. Степента, диференцирането на туморните клетки, е свързана с агресивността на тумора и показва скоростта, с която се очаква да расте и да се разпространява в други органи.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАДИИТЕ
Другият фактор, използван за оценката на рака на простатата е стадият на заболяването. Стадирането се използва за определяне на мястото и размера на тумора: то показва също дали заболяването се е разпространило в други органи. Методът, използван за описание стадия на всички видове тумори, е т.нар. TNM система, при която буквата Т показва степента на развитие на първичния тумор, буквата N определя засягането на лимфните възли, а буквата М отбелязва наличието на далечни метастази. Буквите на TNM се допълват с число. Тумори Т1 и Т2 се наричат „локални“, а Т3 – „локално напреднали“. Когато даден рак достигне лимфните възли или други органи, той се нарича „напреднал“ или „метастазен“.
Т-първичен тумор | |
TX | Не се открива първичен тумор |
T0 | Без доказателства за тумор |
T1 | Клинично незабележим тумор не е явен T1a Тумор при инцидентна хистологична находка в 5% или по-малко от тъканната резекция T1b Тумор при инцидентна хистологична находка в повече от 5% от тъканната резекция T1c Тумор, идентифициран чрез иглена биопсия (напр. поради увеличено ниво на простатно-специфичен антиген (ПСА/PSA)) |
T2 | Тумор, достъпен за изследване, но неизлизащ извън границите на простата T2a Тумор, заемащ половината или по-малко от един лоб T2b Тумор, заем ащ повече от половината от един лоб, но не и двата лоба T2c Тумор в двата лоба |
T3 | Тумор, прорастващ през простатна капсула T3a Тумор, прорастващ през простатна капсула от едната или от двете страни T3b Тумор, прорастващ в едното или двете семенни мехурчета |
T4 | Туморът е фиксиран или прониква в съседни структури, различни от семенните везикули: външен сфинктер, ректум, сфинктерни мускули и/или тазова стена |
N - Регионални лимфни възли | |
NX | Регионалните лимфни възли не могат да бъдат оценени |
N0 | Няма метастази в регионалните лимфни възли |
N1 | Метастази в регионалните лимфни възли |
M - Далечни метастази | |
M0 | Липсват далечни метастази |
M1 | Далечни метастази |
M1a | Лимфни възли, отвъд регионални |
M1b | Кост/и |
M1c | Друго/и място/а |
Рисковите класове се дефинират за даване на насоки за избора на лечение във връзка с хистологичните характеристики на тумора и стойностите на ПСА/PSA. Освен определянето на степента, която показва диференцирането на раковите клетки, и стадия на заболяването, който определя разпространението на тумора, концепцията за риска от прогресиране на заболяването става все по-важна през годините. Определянето на класа на риска позволява, въз основа стадия на заболяването, „степента на тумора“ да се свърже със степента на ПСА/PSA и скалата на Глийсън. Това класифициране ще подпомогне онколога при избора на най-подходящата терапия.
Определени са различни класове на риска:
Определянето на рисковите класове се основава на определянето на стадиите (с помощта на TNM системата), степента (чрез резултата по скалата на Глийсън) и нивата на ПСА/PSA.
Нисък риск | Умерен риск | Висок риск | ||
Определение | ПСА/PSA < 10 ng/mL и резултат по скалата на Гийсън < 7 и cT1-2a | ПСА/PSA 10-20 ng/mL или резултат по скалата на Гийсън 7 или cT2b | ПСА/PSA> 20 ng/mL или резултат по скалата на Гийсън > 7 или cT2c | всякаква стойност на ПСА/PSA всеки резултат по скалата на Гийсън cT3-4 или cN+ |
Локален | Локално напреднал |
Локално заболяване означава, че туморът е ограничен в простатата.
Локално напреднало означава, че туморът се е разпространил извън простатата.