Ефект на заболяването върху семейния живот
Ефект на заболяването върху семейния живот
Появата на шизофрения или всяко друго тежко, хронично заболяване в семейството е предизвикателство. Психозата и последствията от нея предизвикват много емоционални реакции в семейството и създават редица организационни проблеми.
Всяко сериозно заболяване, което се появи при член на семейството, което е хронично и изисква непрекъснато лечение, с периодични епизоди на обостряне, свързано е с риска от хоспитализация и инвалидност, независимо от придържането към назначената терапия, води до значими промени за семейството, приемането на които изискват време. По-трудно е да се приеме диагнозата на сериозни психични разстройства, отколкото тежко соматично заболяване (освен рак), напр. захарен диабет от тип 1.Заболяването предизвиква феномен на депресия при близките на пациента, свързан с чувството на загуба на „нормалния живот“ на семейството, чувство, близко до траур и реакции, близки до синдрома на професионалното прегаряне - преминаване към рутинно поведение и емоции.
Знаете ли, че...
През последното десетилетие наблюденията свързани с ефектите, които заболяването оказва върху семейството и роднините на пациента, се фокусират върху проблемите на умората и нещастието, от които страдат членовете на семейството и те обикновено са свързани с тежестта и хроничния характер на симптомите, неблагоприятната прогноза, както и с нежеланите ефекти от антипсихотичните лекарства.
Запомнете!
Все пак семейството и членовете му са тези, които имат огромно, често решаващо влияние върху по-нататъшния ход на шизофренията и които могат да се превърнат в най-добрите съюзници на пациента по пътя на възстановяването му/й.
Поведението на близките хора, начинът и съдържанието на комуникацията и дори самото им присъствие до лекувания оказват огромно въздействие върху нагласата на болния. Затова е много важно да се придобият възможно най-много знания за заболяването и терапията му. Тази информация може да бъде получена от различни източници: брошури, предоставени от лекари, интернет, специални психообразователни програми, предназначени за пациенти и техните семейства. Винаги е добре да обсъждате получената информация с консултиращия лекар.
