Влияние на семейството върху хода на заболяването
Влияние на семейството върху хода на заболяването
Семейството може да играе различни роли - полезна, подкрепяща, мотивираща или неблагоприятни - които предизвикват рецидиви. Добре е да помислите за собственото си влияние и отговорност за по-нататъшния ход на болестта и лечението на Вашия роднина.
Шизофренията е заболяване, свързано с много митове и обременено със значителна стигматизация. За да помогнем ефективно не само на пациента, който е наш близък или роднина, но и на самите себе си, ние трябва да придобием широки познания за заболяването и методите на лечението, както и да бъдем в тясно сътрудничество с професионалните терапевти. Понякога поради симптомите на заболяването е възможно да се наблюдава емоционално отдръпване на пациента с шизофрения, но пациентът също изпитва липсата на човешка близост и емоционална подкрепа от най-близките роднини.
Запомнете!
Членовете на семейството имат значително влияние върху това как ще живее болния от шизофрения. Семейството може да помогне много на болния си роднина.
Семействата на шизофреници не трябва да се чувстват виновни от факта, че някой от тяхното семейството е болен от шизофрения. Обвиняването на самия себе си или на друг член на семейството за болестта не води до нищо добро. Нито за пациента, нито за неговото или нейното семейство. Но това не означава, че пренебрегването е правилният подход и начин на реагиране. Подкрепата от семейството и приятелите може да бъде безценна за болния.
Запомнете!
Трябва да мислите за отговорността, а не за вината. За бъдещето, а не за миналото.
Хубаво е да знаете, че...
Шизофреникът остава член на семейството.
Семейството е важно за такъв човек, често дори по-важно отколкото при здрави хора, които са привлечени във външния свят от приятели, забавления, работа или интереси. За много хора с шизофрения семейството е особено важно отчасти, защото нямат много приятели и дейности извън семейния кръг. И процесът на завръщане на болния към живота в обществото често започва от семейството.
Хубаво е да знаете, че...
Няма смисъл да се отрича болестта, казвайки, например, „нищо не се е случило, това са съвпадения, няма проблем“, но от друга страна няма смисъл да се изпада в краен песимизъм („това е краят, това е присъда, никога няма да ни се случи нищо добро“).
Подобен подход към заболяването оказва негативно влияние върху пациента или върху хода на лечението. Ако член на семейството вече се е разболял, добре е да научите възможно най-много за болестта и нейното лечение от надеждни източници. След което е добре да приложите придобитите знания в ежедневието си, приспособявайки собственото си поведение.
Влияние на семейството върху развитието на заболяването
Знаете ли, че...
От научна гледна точка, първите доклади за влиянието на семейството върху развитието на заболяването са публикувани през 40-те и 50-те години на миналия век.
Създадена е теорията за „шизофреничната майка“, чиито свръхпротективност и отхвърляне са един от факторите за предизвикване на психоза. След като теорията е опровергана, става популярна друга теория, която приема влиянието на семейството, особено на родителите, върху риска от рецидиви на шизофрения, а именно теорията за изразените емоции (ИЕ).
Тези емоции се проявяват най-често в прекомерна критика и враждебност към болните. В основата на теорията ИЕ е наблюдението на пациенти с по-лоша прогноза, които се връщат от лечебно заве дение в ситуация, в която нивото на емоционално функциониране в семейството не е много по-различно от емоциите на пациента. В момента изразените емоции (ИЕ) включват:
- обща критика,
- нагласа към отхвърляне,
- саможертва,
- прекомерно идентифициране с пациента,
- свръхреактивност на стимули.
Те са разпределени в три области: враждебност, критикуване и прекомерно емоционално включване.
Запомнете!
Високото ниво на изразените емоции (ИЕ) е свързано със значително по-висок риск от рецидив на заболяването (50-65%) спрямо ниско ниво на ИЕ (25-35%).
Нивото на ИЕ е показателно не само за рецидиви на шизофрения, но също така и за хронични психични разстройства, като биполярно афективно заболяване и синдром на пристрастяване към алкохола, както и на хронични соматични заболявания. Високото ниво на критикуване и враждебност имат по-голямо значение, отколкото прекомерното емоционално включване. Установено е, че високите нива на ИЕ, наблюдавани не само при членове на семейството на пациенти, но също така и при тези, които се грижат за тях, също са отговорни за по-лошата прогноза за състоянието на пациентите.
