Съвременни терапевтични форми
Съвременни терапевтични форми
Основата на лечението на шизофрения е продължителна употреба на правилно подбрани антипсихотични лекарства.
Приемът на лекарствени продукти трябва да започне възможно най-рано, като се избере лекарствено средство, което ефективно ще намали симптомите, като същевременно е с добра поносимост и позволява на пациента да се спазва продължителната и редовна терапия. Без такъв подход постигането на терапевтичен успех е нереалистично.
Запомнете!
Лекарствени продукти с удължено действие, приемани на всеки 1-3 месеца, осигуряват удобна форма на терапия, която улеснява ежедневното функциониране на пациента и придържането към схемата за лечение.
Лекарствената терапия, независимо от начина на приемане, трябва, да бъде допълнена с други терапевтични методи: психотерапия, психообразование и активна работа със семейството.
Лекарства с удължено действие
Не само научните изследвания, но и ежедневието на пациентите доказват, че честия прием на лекарства, намалява сътрудничеството на пациента и води до по-бързо спиране на терапията.
Този проблем съществува не само при шизофренията, но и при други хронични заболявания, като диабет, хипертония и дори бронхиална астма. Затова модерната фармакология има за цел създаване на лекарствени формули, които ще бъдат с възможно най-удължено действие.
Запомнете!
Те комбинират характеристиките на депо лекарствата с предимствата на атипичните антипсихотици.
Вече не се използват масла като разтворител при тези лекарствени продукти (заместени са с вода за инжекции), поради което болката при администриране е много по-слаба, отколкото при приложението на класическите депо лекарства. Принципно инжекциите се поставят мускулно, но, при някои лекарства, пациентът може да избере мястото на поставяне: седалището или ръката.
Чрез бавното освобождаване на активното вещество, идентично с това, което се използва в антипсихотичното лекарство за перорален прием, серумната концентрация на лекарството се поддържа на постоянно ниво. Същевременно е с по-ниска концентрация от тези, получавани с лекарства за перорален прием, предотвратявайки нежеланите реакции, които могат да възникнат (напр., умерени екстрапирамидни симптоми или симптоми на повишени нива на пролактин). Инжекциите се поставят на всеки 1-3 месеца, за който период концентрациите на лекарството остават стабилни и на пациента не се налага да помни дневната си доза.
Хубаво е да знаете, че...
Използването на антипсихотични лекарствени продукти с продължително освобождаване значително улеснява придържането към терапията, удължава периодите на ремисия и съществено намалява риска от рецидив (в сравнение с употребата на същото вещество с ежедневен прием).
Пациентите, които най-често могат да се възползват от замяната на досега използваното атипично лекарство с антипсихотични лекарства с удължено действие, включват:
- пациенти с чести рецидиви в следствие на влошено сътрудничество при употребата на атипични антипсихотични лекарства с перорален прием,
- слабо сътрудничещи пациенти, които приемат атипични антипсихотични лекарства с перорален прием,
- стабилни пациенти, които получават класически антипсихотични лекарства с продължителни ефекти, стабилни, но с екстрапирамидни симптоми,
- пациенти, приемащи атипични антипсихотични лекарства с перорален прием, при които има чести рецидиви на психоза с неизвестни причини,
- стабилни пациенти на конвенционални антипсихотични лекарства с перорален прием, които въпреки това изпитват екстрапирамидни симптоми.
Терапия с лекарствени продукти с удължено действие
Хубаво е да знаете, че...
Всички антипсихотични лекарствени продукти с удължено действие се приемат чрез мускулни инжекции.
Седалището е основното място за инжектиране. При някои лекарствени продукти пациентът може да избере мястото на поставяне: седалището или ръката. Инжекциите се поставят от медицински персонал (обикновено медицински сестри). Посещенията за поставяне на инжекциите трябва да се организират според лекарските препоръки (на всеки 2-4 седмици или по-рядко) и с някои изключения, процедурата за инжектиране не изисква никаква предварителна подготовка. Медицинският персонал ще информира пациента за специални те процедури преди поставяне на специфичните лекарствени средства.
Цялостна терапия при шизофрения
Цялостната терапия при шизофрения, осигурена в рамките на съгласуваната система на грижи за пациентите, включва не само фармакологично лечение, но също така и психосоциална терапия, и подкрепа, от страна на семейството и тези, които се грижат за пациента, от една страна, и от социални и медицински служители, от друга.
Тази терапия се концентрира не само върху психопатологичните симптоми и разстройства на когнитивните функции. Подобрение в психосоциалното функциониране на пациента и гарантиране, че той/тя играе призната роля в социалния живот. На следващо място, от съществено значение е както пациентът, така и неговото/нейното семейство да приемат правилен подход към заболяването.За да може този компле ксен подход да е осъществим и ефективен, е необходимо участие на множество професионалисти, включително лекар, медицинска сестра, психолог, социален работник и други, както и достъп до здравни заведения и други форми на подкрепа и грижи.Участие на пациента в лекарственото лечение
Често пациент, при когото острите симптоми влизат в ремисия, се чувства здрав и иска да забрави за заболяването; в такива случаи за него е трудно да приеме предложенията за взимане на лекарства или участие в психотерапия, защото той/тя иска да бъде третиран(а) като нормален, здрав човек.От друга страна предложението за профилактична терапия, която има цел да се предотврати рецидив на заболяването, изобщо не възприема този човек като пациент. Целта на тази терапия, след изживян епизод на психоза или депресия, е да предостави на засегнатото лице, което е податливо на рецидив на заболяването, мерки за предотвратяването му, както и необходимите познания как да се използват тези мерки.
Запомнете!
Лечение, което противодейства на рецидив на заболяването, не трябва да се превръща в бариера, а да подпомага нормалния живот. Въпреки това то изисква активно включване и сътрудничество от страна на пациента.
Все по-често терапевтите се опитват да включат пациента в процеса на вземане на решения относно неговата/нейната терапия. В началото човек трябва да разчита изцяло на лекарското мнение относно лечението. След известно време, заедно с повишената информираност на пациентите, които имат различен опит с предписаните лекарства, пациентът става до известна степен експерт по лечението си и може да взема дейно участие при избора на най-добрия метод за лечение.
Хубаво е да знаете, че...
Пациентът, който е запознат със заболяването си, ще разбере необходимостта от терапия и ще може прецизно да съобщава за проблемите, свързани с болестта, както и за нежеланите реакции от приеманата терапия.
Познаването на механизмите на действие на лекарствените продукти улеснява пациента да се придържа към предписаната терапия, дори при появата на неблагоприятни ефекти.
Знаете ли, че...
Важно е пациентът, заедно с терапевта, да определи целите на терапията си и методите за постигането им. Създаването на правилен диалог между пациент, лицето, което се грижи за него и терапевта увеличава шансовете за успешно сътрудничество по време на терапията.
Това е от ключово значение, тъй като всяко прекъсване на терапията или умишлен отказ от приемане на лекарствени продукти може да неутрализира положителните резултати от предишната терапия, което да повлияе отрицателно върху здравето на пациента.
