Наличието на някои от симптомите не винаги означава наличие на психично разстройство. Страданието, тревожността, тъгата, обезкуражаването, безсънието или липсата на апетит са естествени реакции при трудни събития, конфликти, претърпени загуби и изживени разочарования.Реагираме с тъга, тревожност, понякога със страх или раздразнение и дори с гняв при неуспех и разочарование, които заплашват самооценката ни, психическата ни стабилност и чувството ни за безопасност.Тревожността и тъгата, които се появяват при трудни ситуации, не са разстройства. Но те могат да доведат до разстройства, ако не се справим с проблема/неблагоприятното обстоятелство и най-вече с емоциите, които предизвиква. Хроничният стрес, конфликтна ситуация, която не е разрешена или ефектите от тежък посттравматичен стрес могат да се дължат на разстройства, свързани със стрес и невротични разстройства, включително нарушени сън, настроение, емоции и поведение, нарушено хранене, тревожност и депресивни разстройства.
Хубаво е да знаете, че...
Точно както физическата болка ни предупреждава за нарушена биологична цялост (въз основа на опита си, инстинктивно отдръпваме ръка от горещ или остър предмет), страхът и тревожността са сигнали, които предупреждават за заплахи или опасности за психиката ни.
За да бъдем в безопасност или да се чувстваме удобно в трудните ситуации, с които се сблъскваме в живота, се нуждаем от подкрепа от близките ни, понякога и от специалисти. Защото има доста неясна зона между пълнотата на психичното здраве и психическото заболяване с нарастващи симптоми и затр уднения при справянето с ежедневните събития.
Запомнете!
Когато наблюдаваме продължителни, силни симптоми на психичен дискомфорт (като тревожност или депресивно настроение, разстройства на съня и апетита, раздразнителност и импулсивност), когато те нарушават функционирането ни и засягат взаимоотношенията с другите хора, можем да започнем да говорим за психични разстройства, които изискват професионални грижи.
Психичните разстройства включват: