МЕТАСТАТИЧЕН РАК НА ПРОСТАТАТА И ХРАНЕНЕ

МЕТАСТАТИЧЕН РАК НА ПРОСТАТАТА И ХРАНЕНЕ

На практика всеки пациент с метастатичен рак е изложен в някаква степен на хранителен риск. Заболяването е придружено от метаболитни промени, които, ако бъдат оставени без контрол, неизменно ще доведат до влошаване на състоянието и в крайна сметка до смърт. Тези процеси могат успешно да бъдат предотвратени с помощта на специфична онкологична терапия, но ефективното лечение на тумори често уврежда здрави тъкани, тъй като страничните ефекти на онкологичната терапия могат да влошат хранителния статус на пациента или да го изложат на хранителен риск. Затова за всеки пациент с метастатичен рак е препоръчителна някаква форма на хранително подпомагане.

Хранителното подпомагане се състои от редица помощни мерки, като се започне от консултация с диетолог, през употреба на някои хранителни добавки, и се стигне до мерки, имащи за цел да заместят работата на стомашно-чревния тракт с цел поддържане на жизнените процеси. Колкото по-висок е хранителният риск за пациентите с метастатичен рак, толкова по-интензивно трябва да бъде тяхното хранително лечение.

Обикновено пациентите с метастатичен рак на простатата не се причисляват към най-рисковата група по отношение на хранителния риск. Независимо от това, те са изложени на известен хранителен риск заради самото заболяването и дори по-скоро заради специфичното лечение, на което са подложени.

Пациентите с метастатичен рак на простатата могат да бъдат разделени на две групи:

  • пациенти с метастази установени при първоначалната диагноза на рака
  • пациенти с метастази, при които заболяването рецидивира след неуспешна хирургическа операция или лъчетерапия

Основната форма на лечение и в двата случая е хормоналната терапия, а при пациентите от първата група се прилага и химиотерапия. Целта на хормоналната терапия е да се намали нивото на мъжките полови хормони – терапия за смъкване на нивото на тестостерон. Нивото на мъжките полови хормони може да се намали по два начина: с хормонални инжекции или с хирургическа ресекция на тестисите. Мнението на пациента може да има решаващо значение при избора на едната или другата форма на терапия.

Това е така, защото ракът на простатата е заболяване, което се влияе от хормоните. Раковите клетки имат рецептори за мъжките полови хормони. Мъжките полови хормони (тестостерон и аналозите му) се свързват с тези рецептори и помагат на раковите клетки да се размножават и метастазират.

Ето защо по-високите нива на мъжки полови хормони ускоряват размножаването на раковите клетки. Хормоналните инжекции или хирургическата кастрация ще лишат раковите клетки от основния им стимулиращ източник – мъжките полови хормони.

Хормоналната терапия може да бъде прилагана под формата на хормонални инжекции, които предотвратяват освобождаването на мъжки полови хормони от тестисите. Същият ефект може да бъде постигнат чрез хирургическа ресекция на тестисите. Друг вариант са орално приемани лекарствени продукти, които също предотвратяват освобождаването на мъжки полови хормони.

Разбира се. Няма лечение без нежелани странични реакции. Когато взема решение, лекарят Ви винаги преценява дали ползите от лечението са по-големи от възможните нежелани странични реакции. Поне в краткосрочен аспект нежеланите странични реакции свързани с хормоналната терапия са относително контролируеми, затова лечението, чиято цел е да контролира болестта, да удължи живота и да подобри качеството му, трябва да бъде с приоритет. Добрата новина е, че като пациент Вие имате възможността да влияете върху нежеланите странични реакции и да намалите ефектите от тях. Това може да се постигне посредством здравословен начин на живот, физическа активност, силови тренировки и подходяща диета.

Нежеланите странични реакции могат да се проявят като умора, намалено сексуално желание, еректилна дисфункция, горещи вълни придружени от изпотяване, загуба на мускулна маса, сила и функционалност и повишено количество телесни мазнини. Въпреки това, ползите от лечението, т.е. удължаването на живота, със сигурност надхвърлят нежеланите странични реакции. Контролът над болестта се постига с лекарства, но справянето с нежеланите странични реакции и тяхното облекчаване е в голяма степен във Ваши ръце.

След известно време някои ракови клетки развиват резистентност към ниските нива на тестостерон и болестта започва отново да прогресира. Това означава устойчив на кастрация рак на простатата. В такива случаи лечението чрез кастрация трябва да бъде съпътствано от хормонална терапия, химиотерапия или лъчетерапия. Някои терапевтични подходи изискват и допълнително прилагане на ниски дози кортикостероиди (за предотвратяване на нежелани странични реакции), което също може да окаже отрицателен ефект върху хранителния режим.

Потенциалните проблеми с храненето трябва да се оценяват за всеки един пациент по отделно. Ако е налице такъв риск, тогава е необходимо полагането на специални грижи. Тъй като терапията чрез кастрация може да влоши хранителния статус, се препоръчва извършване на оценка на хранителния риск и цялостната грижа за пациентите. Мъжките полови хормони помагат за запазване на мускулната маса, за силата и функционалността на тялото, но те не са единственият стимул за мускулен растеж. Това може да бъде постигнато чрез съпротивителна тренировка или анаеробна физическа активност. Казано по-просто: става дума за силови упражнения. Тази тренировка по своята същност е терапевтична, а не превантивна.

Доказано е, че пациенти, които успяват да поддържат здравословна телесна маса, се радват на по-дълъг живот и по-малко нежелани странични реакции свързани със специфичните онкологични лечения. Трябва да имате предвид и това, че съпротивителните тренировки подпомагат не само мускула, подложен на напрежение, но и другите мускули, благодарение на дейността на химичните сигнализатори (наречени миокини).

Повечето от пациентите с рак на простатата са мъже в шестдесетте, седемдесетте или осемдесетте си години, а членовете на тези възрастови групи често не са физически активни. Все пак поне някои от тези мъже са били физически активни в даден момент от живота си. Препоръчително е да изберете тази форма на физическа активност, с която сте най-добре запознати. Физическата активност е най-мощният инструмент за контрол над болестта. Нещо повече, физическите упражнения влияят положително на ума и настроението и са единствената доказана мярка срещу чувството за умора.

Мускулите са изградени от протеини, а протеините се състоят от аминокиселини. Аминокиселините са градивните елементи на нашите мускули. При здравия индивид старата мускулна тъкан непрестанно се заменя с нова. Заради метаболитните промени при пациентите с рак този процес не е така балансиран и се губи повече мускулна маса, отколкото се създава. Затова пациентите с рак се нуждаят от по-голям прием на протеини.
Препоръчваната дневна доза за здрав човек е 1 гр/кг телесно тегло, докато за пациенти с рак тя възлиза на 1.6-1.8 гр/кг. Нуждите на здрав индивид лесно се задоволяват с разнообразна диета. От друга страна, повишената потребност от протеини изисква по-висок прием, поради което пациентите с метастатичен рак на простата трябва да консумират повече богати на протеин храни, като месо, риба, яйца, соя, корасанска пшеница, киноа и т.н. Трябва да се подчертае, че богата на протеини храна трябва да се консумира през целия ден (три пъти на ден), което води до по-добро усвояване на хранителните вещества в стомашно-чревния тракт. Усвояването на протеините може да бъде допълнително подобрено от физическа активност. По време и след упражнения притокът на кръв към мускулите се увеличава, което прави усвояването на хранителните вещества по-ефикасно и така подобрява общото състояние на мускулите.

Отслабването със сигурност не е целта на хранителните режими. Все пак трябва да се обърне внимание на обезната саркопения, която засяга пациенти с относително голям индекс на телесна маса и почти пълна липса на функционална мускулна маса. Обезната саркопения също е форма на хранителен риск.

Последният акцент е върху избягването на натрупване на нефункционална мастна маса. По-ниските нива на тестостерон ще намалят основните хранителни нужди (базов метаболизъм), което ще допринесе за натрупването на мастни депа при един и същ прием на храна. Физическата активност играе важна превантивна роля в този случай, като се препоръчват тренировки за издръжливост. Ако телесната маса е била приемлива преди лечението, тогава се препоръчва да се запази същия прием на храна, като едновременно с това се увеличи физическата активност. Критериите за наднормено тегло (индекс на телесната маса) не са толкова строги по отношение на хора със заболяване, отколкото при здрави индивиди.

Силно се препоръчва физическа активност с акцент върху редовните силови упражнения. Препоръчва се и прием на протеини три пъти на ден. Задължително е да се приема редовно и достатъчно храна. Загубата на апетит не трябва да води до отказ от храна, което от своя страна причинява недохранване и по-лоши резултати от лечението. Важно е да следвате мъдрите слова на Хипократ, бащата на медицината, който казва, че храната е лекарство. Така че се уверете, че приемът на храна е подходящ и редовен, независимо от потенциалната загуба на апетит, която може да изпитате. Ако започнете да губите телесна маса прекомерно, Вашият лекар ще Ви посъветва за цялостна хранителна грижа. Двете базови еволюционни дейности на човешката раса, които са осигурили нашето оцеляване, са търсенето на храна (физическа активност!) и храненето. И двете все още са най-съществените дейности за дълъг и качествен живот въпреки диагнозата метастатичен рак на простата.

Още по темата