Терминологичен речник

Допълнителен положителен ефект на дадена терапевтична интервенция в сравнение с други терапии (напр. удължаване на живота, намаляване нивото на болка, подобряване на функционирането, повишено чувство за благополучие)¹

Институция/лице, която/което отговаря за контрола на разходите и следи те да не превишават рамките на конкретна част от общия бюджет за здравеопазване. Например, когато става въпрос за лекарствени продукти, обикновено това е лицето, отговорно за бюджета за лекарствени продукти. Когато става въпрос за диагностика, това може да бъде лицето, отговорно за бюджета за диагностика или за амбулаторна грижа и др.

В областта на медицината, бюджетното въздействие е финансовият ефект на дадена нова здравна технология върху бюджета за здравеопазване.²

Анализът на бюджетното въздействие (АБВ) се използва, за да се оцени дали приемането на нова здравна технология е възможно от финансова гледна точка предвид бюджетните ограничения. Анализите на бюджетното въздействие (АБВ) следва да бъдат разглеждани като важна, а дори и като неделима част от оценката на здравните технологии (ОЗТ).²

При клинични проучвания, това е събитие или резултат, който може да бъде обективно измерен, за да се определи дали изследваната интервенция е полезна (напр. преживяемост, подобряване на качеството на живот, облекчаване на симптомите, изчезване на тумора)³

Един от основните подходи при оценка на здравните технологии (ОЗТ): цялостен анализ, който сравнява клиничните ползи от две или повече здравни технологии. Лицата, които вземат решения обикновено се фокусират основно върху добавената клинична полза, която определя допустимата цена или ограничения при заплащането. Икономическите съображения обикновено се вземат предвид по време на преговорите за цена (държави, в които сравнителната оценка се използва като подход за ОЗТ: Франция, Германия, Италия, Япония).⁴

Продуктът за сравнение е лекарственият продукт, с който оценяваният продукт следва да бъде взаимнозаменяем в клиничната практика. Продуктът за сравнение има сходни клинични ползи като разглежданата нова здравна технология и се използва, за да се прецени дали приемането на новата здравна технология е възможно от финансова гледна точка и дали тя е клинично доказана.⁵

Относително малка такса, определена като фиксирана сума или процент, която здравноосигурителното дружество изисква да се заплати от пациента при възникване на медицински разходи (като при рутинно посещение в лекарския кабинет, хирургична процедура или предписан лекарствен продукт), които ще бъдат покрити от здравноосигурителното дружество.

Съотношението между вложените финансови ресурси и желания резултат, напр. между разходите за дадена здравна технология и нейните здравни ползи. Обикновено се използва за определяне на благоприятно съотношение.⁷

Анализът на стойностната ефективност се използва за идентифициране на варианта, който е най-ефективен от гледна точка на разходите при постигане на предварително зададена цел или критерий, който не може да бъде измерен в парично отношение (напр. някои здравни резултати). Съществуват четири типа анализи на стойностната ефективност (разликите са в начина на измерване на резултатите).

• Анализ разход/полза (CBA): Анализът разход/полза измерва както разходите, така и ползите в парични единици, поради което не се използва при оценката на здравни технологии.
• Анализ разход/резултат (CEA): Разходите се измерват в парични единици, а здравните ползи – в естествени единици (напр. кръвно налягане, ниво на кръвна захар или други специфични за болестта резултати). Този тип анализ е често използван анализ на стойностната ефективност при оценката на здравните технологии.
• Анализ разход/полезност (CUA): При този тип анализ здравните ползи се преизчисляват в години живот, съобразени с качеството (QALY). Той също се използва често при оценката на здравни технологии.
• Анализ разход минимум (CMA): При анализът разход минимум се сравняват само разходите за две технологии. Използва се само в някои специални случаи, когато може да се приеме, че здравните резултати са идентични. Например, ако директно сравнително изпитване доказва, че няма разлика в резултатите между две терапии.⁸

Амбулаторните и стационарните грижи често се заплащат по стандартизирани тарифи, наречени „диагностично свързани групи“ (DRG). При този модел се приема, че не е възможно доставчикът на здравни услуги да изчисли и фактурира на заплащащата институция разходите за всеки отделен случай. Специфичните за състоянията интервенции се групират в относително хомогенни категории („диагностично свързани групи“), които получават едно и също финансиране. Всеки код на диагностично свързана група получава оценка, която отразява интензитета на разходите. Определя се базова тарифа (която се променя следвайки инфлацията при здравните услуги). Сумата, която се заплаща за всяка интервенция се изчислява като произведение от нейната оценка и базовата тарифа.⁹

Пряк разход е стойността, която може да бъде изцяло отнесена към производството на конкретни стоки или услуги. Преките медицински разходи са свързани с лекарства, медицински изделия, диагностика, амбулаторни и стационарни грижи и други медицински интервенции. Преки немедицински разходи могат да бъдат транспортиране на пациенти, разходи, свързани със специални диети или други немедицински, но специфични за пациентите интервенции.¹⁰

Един от основните подходи за оценката на здравни технологии (ОЗТ): Лицата, които вземат решения се фокусират върху бюджетното въздействие и стойностната ефективност на технологията. Икономическата оценка е процес на системно идентифициране, измерване и оценяване на вложените ресурси спрямо резултатите (предимно парични) на две алтернативни технологии/терапии и др., както и последващия сравнителен анализ (държави, в които икономическата оценка се използва като подход за ОЗТ: Обединеното кралство, Южна Корея, Тайланд, Бразилия, Турция, Полша, Унгария, Словакия).⁸

Управлението на лекарствения списък е интегриран процес, при който заплащащите институции, лекарите, фармацевтите и други професионалисти в областта на здравните услуги работят заедно за насърчаване използването на клинично изпитани, ефективни от гледна точка на разходите лекарствени терапии, които водят до положителни терапевтични резултати. Ефективното разходване на здравните ресурси може да сведе до минимум общите медицински разходи, да подобри достъпа на пациентите до по-достъпни услуги и да осигури по-добро качество на живот.¹¹

По същество това означава повторно оценяване на вече заплащани здравни технологии. Като алтернатива, ОЗТ също може да се използва за преразглеждане на позитивния лекарствен списък.

В медицинската професия общопрактикуващият лекар (ОПЛ) лекува остри и хронични заболявания и предоставя профилактика и здравно обучение на пациентите. Общопрактикуващите лекари работят обикновено в областта на първичната медицинска помощ и те са първият контакт и отправна точка за продължаващите грижи за пациентите в рамките на системата на здравеопазването.

Фармацевтичен продукт, който съдържа същите активни съставки като вече регистриран (оригинален) лекарствен продукт. В общия случай генеричните лекарствени продукти са разработени да съответстват на оригиналните по отношение на лекарствена форма, безопасност, концентрация на активно вещество, начин на приложение, качество и ефективност.¹²

Сумите, изразходвани от лица, групи, нации или частни или обществени организации за здравеопазване в цялост и/или за различни компоненти.¹³

Терминът се използва обикновено за обозначаване на система или програма, която предоставя здравни услуги на населението и се финансира от правителството, частни структури или и от двете. В по-широк смисъл системата на здравеопазване включва следните елементи: (1) здравни услуги за лица и семейства, достъпни в болници, клиники и подобни структури, лекарски кабинети, както и в домовете на клиентите; (2) обществени здравни услуги, необходими за поддържане на здравословна среда на живот, като напр. контрол на доставките на вода и храна, регулиране на лекарствата и правила за безопасност, предназначени за защита на дадена част от населението; (3) дейности по обучение и научни изследвания, свързани с профилактика, откриване и лечение на заболявания; и (4) заплащане на здравни услуги от трети страни (здравно осигуряване).¹⁴

Здравните резултати са промяната в здравния статус на лице, група или население, която се дължи на планирана интервенция или серия от интервенции, независимо от това дали интервенцията е целяла промяна на здравния статус.⁴

Систематичното оценяване на клиничната ефективност и/или стойностната ефективност, и/или социалното и етичното въздействие на дадена нова технология върху живота на пациентите и системата на здравеопазването. Основната ѝ цел е да предоставя информация на лицата, отговорни за политиките в областта на здравеопазването.

ОЗТ дава препоръка дали трябва да се използва дадена здравна технология и ако да, кой е най-добрият начин за това и кои пациенти ще имат най-голяма полза от нея. Методите за оценка се различават, но повечето от тях разглеждат здравните ползи и рискове при използването на технологията. Също така разглеждат разходите и по-общото въздействие, което технологията може да има върху дадена част от населението или върху обществото.⁴

Броят на новите случаи при дадено заболяване сред определена група от хора през определен период от време (обикновено 1 година).⁴

Съотношение, което показва допълнителните разходи за по-скъп тест или терапия, в сравнение с по-евтино лечение, ако има такова, разделени на разликата в здравните резултати. При икономическата оценка стойността на ICER е решаващ фактор при вземане на окончателното решение за реимбурсация.⁴

Разходи, които не са пряко свързани с производството на конкретни стоки или услуги. Непреките разходи обикновено са от значение само от социална гледна точка. В медицината това могат да бъдат всички стоки, услуги и други ресурси, които се използват за предоставяне на тест или лечение, за справяне със странични ефекти или други настоящи или бъдещи аспекти, свързани с лечението. Някои примери са загуба на доходи или продуктивност, допълнителна тежест за семействата или настойниците, плащания за отпуск по болест или разходи, свързани с ранно пенсиониране.

Ново лекарство, което съдържа ново активно вещество, класифицирано като нова молекула от агенциите по лекарства. Обикновено са необходими няколко (8+) години и значителни финансови инвестиции, преди нова молекула да се превърне в лекарство. Активното вещество на иновативното лекарство е защитено с патент, продължителността на който варира в различните държави, но обикновено е 20 години. До изтичането на патентния срок само компанията, която е открила лекарството, има право да го произвежда.¹⁵

Грижи за пациенти, чието състояние изисква прием в болница, където пациентите се хоспитализират за повече от 24 часа.

Очакваната продължителност на живота при раждане показва очакваната средна продължителност на живота на новородено, при запазване коефициента на смъртността. Ако коефициентите за смъртност намаляват, реалната продължителност на живота ще бъде по-висока от тази, изчислена с помощта на настоящия коефициент на смъртност. Очакваната продължителност на живота при раждане е един от най-често използваните показатели за здравен статус.¹⁶

Достъпът до пазара представлява процесът, при който дадена компания пуска лекарство на пазара, така че то да бъде достъпно за пациентите. Достъпът до пазара се дефинира като възможността на пациентите да получат медицински грижи.

Делът на населението, което умира в рамките на определен период, например, една година. Коефициентът често се представя като смъртност на 1000 души. Коефициентът често се използва при сравнение на резултатите от конкретно заболяване между отделни страни.⁴

Един от основните подходи за оценки на здравни технологии (ОЗТ): лицата, вземащи решения се фокусират както върху икономическите, така и върху неикономическите фактори на оценяваната технология. Икономическата стойност и клиничната стойност могат независимо да доведат до решение за заплащане на даден лекарствен продукт. Обикновено този тип системи включват в себе си силни икономически традиции, но също така вземат предвид и клинични, етични или обществени аспекти. Този подход не се възприема от всички като самостоятелен, тъй като той по същество е комбинация от подходите за икономическа и за сравнителна оценка (държави, в които оценката по множество критерии се използва като подход за ОЗТ: Канада, Австралия, Нидерландия, Швеция).

Националното здравно осигуряване (НЗО) – понякога наричано „ задължително здравно осигуряване“ (ЗЗО) – е наложена по законодателен път схема за здравно осигуряване, която обезпечава населението на страната при възникване на здравни разходи. То може да се управлява от публичния сектор, частния сектор или от комбинация от двата. Механизмите за финансиране се различават според типа на схемата и държавата. Националното или задължителното здравно осигуряване по същество не представлява здравеопазване, управлявано или финансирано от държавата, но обикновено се налага посредством националното законодателство.

Нетните публични разходи за лекарствени продукти обхващат разходите за лекарства, отпускани по лекарско предписание, коригирани с възможни отстъпки, предоставяни от производителите, търговците на едро или аптеките. Лекарствените продукти, използвани в болници или други здравни институции, се изключват, както и продуктите, отпускани без лекарско предписание. С други думи, това са средствата, които правителствата ефективно отделят за закупуване на лекарствени продукти за обществото.¹⁷

Медицинските грижи, предоставяни на амбулаторна база, включително услуги по диагностика, наблюдение, консултация, лечение, интервенция и рехабилитация. Амбулаторните грижи не изискват хоспитализиране за повече от 24 часа, но могат да включват използването на напреднали здравни технологии. Известни са също и като „извън болнични грижи“. В по-широк смисъл, лекарствата, отпускани по лекарско предписание и медицинските изделия също принадлежат към амбулаторните услуги.

Периодът от време от датата на поставяне на диагнозата, или от началото на лечение на дадено заболяване, напр. рак, през което диагностицираните с това заболяване пациенти са живи. При клиничните проучвания измерването на общата преживяемост е един от начините да се демонстрира колко добре работи дадено лечение. Нарича се също и OS.¹⁸

Заплащащите институции са субекти, различни от пациента, които финансират или реимбурсират разходите за здравни услуги. По-често този термин се използва за застрахователните дружества, други платци или институции, финансиращи здравни планове (работодатели или съюзи).¹⁹

Разходите за лекарствени продукти включват в себе си разходите за лекарства, отпускани по лекарско предписание и продуктите без рецепта. В някои страни сe включват и други недълготрайни продукти. Разходите за лекарствени продукти, използвани в болници или други здравни институции, се изключват. Окончателните разходи за лекарствени продукти включват в себе си надценките за търговците на едро и дребно, както и данък добавена стойност.

Лекарствената политика е клон на здравната политика, която се занимава с разработването, производството и употребата на лекарства в рамките на здравната система. Тя обхваща лекарствени продукти (както иновативни, така и генерични), биологични продукти (продукти, получени от живи източници, а не такива с химически състав), ваксини и натурални здравни продукти.

Честотата, с която дадено заболяване или състояние се среща сред населението в даден момент или за определен период (включва нови и съществуващи случаи).⁴

Първичната медицинска помощ е ежедневното здравеопазване, предоставяно от даден доставчик на здравни услуги. Обикновено този доставчик представлява първият контакт и отправната точка за продължаващите грижи за пациентите в рамките на системата на здравеопазването и координира грижите с други специалисти, от които пациентът може да се нуждае. Пациентите обикновено получават първична медицинска помощ от професионалисти като лекар за първична медицинска помощ (общопрактикуващ или семеен лекар) или медицинска сестра. Първичната медицинска помощ може да се финансира по различни начини:

• Подробни каталози на услугите: Общопрактикуващите лекари издават фактури на заплащащите институции за всеки елемент от услугите, които предоставят на пациентите.
• Фиксирани плащания с корекции: Общопрактикуващите лекари получават фиксирано заплащане за всеки период, с индивидуални корекции, които отчитат опит, местоположение, брой на населението и други критерии.
• Капитационни плащания: Общопрактикуващите лекари получават възнаграждения въз основа на броя на регистрираните при тях пациенти, със или без индивидуални корекции за опит или местоположение.

Заплащане, обвързано с резултатите: Общопрактикуващите лекари получават възнаграждения, поне частично, въз основа на техните резултати, измерени по някои показатели за качество на медицинските грижи, като напр. коефициент на ваксиниране, оплаквания на пациенти, участие в специални програми и др.²⁰

Продължителността на периода по време и след лечение на дадено заболяване, напр. рак, през което пациентът живее с болестта, но тя не се влошава. При клиничните проучвания измерването на преживяемостта без прогресия е един от начините да се демонстрира колко добре работи дадено лечение.²¹

Публичното финансиране се отнася до всички средства, използвани от публични платци за закупуване на лекарствени продукти или за реимбурсация.

Изразходваните публични средства за здравеопазване и/или за неговите компоненти.¹³

Мярка за здравословното състояние на лице или група от хора, при която ползите по отношение на продължителността на живота се коригират, за да отразят качеството на живот. Това означава, че една година нормален живот, получена в резултат на лечение, се оценява по-високо от една година живот с понижено качество (напр. със силни болки или в болница). В общия случай измерването се извършва по отношение на способността на човек да изпълнява ежедневни дейности, липса на болка и психическо разстройство.⁴

Включва всички средства, свързани с реимбурсация и субсидии, предоставяни на пациентите от публични или частни заплащащи институции, за покриване изцяло или частично на разходите за лекарствени продукти.

Здравноосигурителният фонд е събирателно определение за здравнозастрахователни организации. Здравноосигурителните фондове могат да бъдат финансирани както с публични средства, така и с частни.²²

Систематичното оценяване е процесът на системно идентифициране, измерване и оценяване на вложените ресурси спрямо резултатите на две алтернативни технологии/терапии и др., както и последващия сравнителен анализ⁸

Лице, група или организация, които имат интерес от или отношение към дадена организация. Целите и политиките на организацията могат да повлияят или да бъдат повлияни от действията на заинтересованите страни.²³

Незадоволена потребност е състояние, за което не съществува задоволителен метод за диагностика, профилактика или одобрено лечение.

Мярка за желателност или стойност на конкретен здравен резултат или интервенция⁴

Списък на хора, чакащи за медицински грижи или лечение, в очакване на наличност на болнични ресурси. Всяко специализирано отделение в болниците има отделни списъци и те се разделят според вида на планираните услуги (напр. стационарни, денонощни, дневни и амбулаторни).²⁴