За шизофренията

Терминът „шизофрения“ не е еднозначен по отношение на диагнозата и терапията и води до различни погрешни обобщения и митове. Въведен е от швейцарския психиатър Ойген Блойлер, който комбинира две гръцки думи - „схизо“ ('разцепвам') и „френ“ ('ум'). Тогава се е смятало, че психозата се проявява чрез „разцепване на ума“ и няма нищо общо с „разделянето на личността“, което е непсихотичен симптом от групата на дисоциативните разстройства.От друга страна Американската Асоциация по Психология дефинира шизофренията като „сериозно психическо заболяване“, което не е точно, тъй като съдържа информация за необратимостта на промени, а ние вече знаем, че пациентите с шизофрения имат периоди на ремисия и че 15% от тях могат да бъдат психично здрави до края на живота си след първия психотичен епизод.

Причината за появата на симптомите на заболяването са аномалии в работата на мозъка, което ще бъде обсъдено по-подробно в следващата статия.

МКБ 10, Международната класификация на болестите, определя следните видове шизофрения:

F20.1 Хебефренна шизофрения

F20.2 Кататонна шизофрения

F20.3 Недиференцирана шизофрения

F20.4 Постшизофренна депресия

F20.5 Резидуална шизофрения

F20.6 Обикновена шизофрения

F20.8 Друга шизофрения

F20.9 Шизофрения, неуточненаОтделните видове шизофрения се различават помежду си по интензивността на симптомите и хода на заболяването, но тези различия не оказват съществено влияние върху начина на диагностициране или лекуване на заболяването, така че от гледна точка на пациента и тези, които му помагат, няма голямо практическо значение. В своята скорошна класификация DSM-V, Американското психиатрично общество се отклонява от идентификацията на видове и преминава към „идентифициране на зоната“.