Шизофренията е нарушение на метаболитния баланс на мозъка и на невротрансмитерната дейност в определени зони на мозъка. Въпреки че до момента няма създадено „анти-шизофреннно“ лекарство, използването на наличните антипсихотични лекарства дава възможност за ремисия или облекчаване на психотичните симптоми, както и предпазване от рецидиви на болестта.
Възможно най-ранното започване на терапията и подходящата ѝ продължителност са от ключово значение. Придържането към схемите за лечение намалява с пет пъти риска от рецидив на шизофренията.
За съжаление, някои пациенти не осъзнават необходимостта от приемането на лекарствени продукти в период на ремисия. Спонтанният им отказ от терапия влошава тяхното благополучие, отключва рецидив на психоза и открива пътя към следваща хоспитализация.
В продължение на много години антипсихотиците се наричаха невролептици – наименованието все още се използва и е синоним на антипсихотичните лекарства. Тяхната употреба започва през 50-те години на миналия век.До тяхното въвеждане шизофренията е била лекувана чрез приемане на седативи или сънотворни таблетки, които само успокоявали пациентите, но не водели до регресия на симптомите на болестта, нито гарантирали предотвратяването на рецидив.Тъй като антипсихотичните лекарствени продукти са известни и се използват повече от 50 години, механизмите им на действие, безопасността на дозировката и нежеланите ефекти са добре познати. Антипсихотичните лекарствени продукти елиминират симптомите на шизофрения и при хронично приложение могат да стабилизират психическото състояние на пациента и до голяма степен да го предпазят от рецидив на заболяването. Действието им намалява предимно позитивните симптоми на шизофренията, като в по-малка степен засяга и другите.
Спазването на лекарските препоръки е най-ефективният метод за намаляване на риска от рецидив.
Механизмите на действие на тези лекарствени продукти са свързани с ефектите им върху различни химически вещества, произвеждани и активни в човешкия мозък (т.нар. невротрансмитери), например, серотонин или ацетилхолин. Най-важното, обаче, е въздействието на тези лекарства върху друг невротрансмитер – допамин.
Запомнете!
Всички антипсихотици намаляват стимулацията на допаминовите рецептори, като по този начин повишават устойчивостта към стрес и на маляват симптомите на шизофрения, главно позитивните.
В същото време много от нежеланите реакции на тези лекарствени продукти също са свързани с ефектите им върху допаминовите рецептори – това важи по-специално за т.нар. класически антипсихотици (класически невролептици).
Хубаво е да знаете, че...
Обичайно първите резултати от терапия с антипсихотични лекарствени продукти се наблюдават от 4 до 6 седмици след началото на терапията.
Ако симптомите не показват видимо подобрение след този период, лекуващият лекар обикновено решава да смени терапията. При някои лекарствени продукти желаните резултатите се наблюдават дори по-късно – след 2 или 3 месеца от началото на лечението.
Затова терапията никога не трябва да се спира без решение на лекар. Ако пациента не се повлиява от настоящата терапия, трябва да се направи консултация с лекар. Ако пациентът изпитва значителни странични реакции, които не могат да бъдат контролирани с корективни лекарства, лекарствените средства могат да бъдат сменени по всяко време.
В миналото са се използвали само типични, класически антипсихотици. В момента се предпочитат главно атипични лекарствени продукти поради по-добрата им безопасност и по-голямото удобство за пациента.
Днес всички ръководства за лечение на шизофрения (т.нар. терапевтични стандарти) препоръчват лечение на ранните стадии на шизофрения с помощта само на атипични лекарства.
При избора на лечение при пациенти с рецидив на шизофрения трябва да се следват няколко правила. Те са:
Освен тези правила е важен и опитът на лекаря, както и предложенията на пациента, произтичащи от неговият опит с предишни лечение.
Те са въведени през 70-те години на 20-и век и все повече се използват при лечение на психози, особено при лечение на пациенти след изписване от болницата.
Запомнете!
Това са лекарства, които обикновено се свързват само с минимални екстрапирамидни симптоми. Те също така имат значително въздействие върху негативните, депресивните, когнитивните и дезорганизационните симптоми, свързани с шизофренията.