Реакция на семейството към психозата

Всяко семейство реагира различно към заболяването на член на семейството.

Първата психоза обикновено е предшествана от продромален период, т.е. период, в който стават видими ранните признаци на заболяването. За съжаление е доста трудно първите продроми да се свържат със заболяването и анализът им е по-лесен, когато се развие пълна психоза. Продромалните симптоми могат да включват:

значителна социална изолация или пълно отдръпване (става дума за „отдръпване в себе си“, отслабване на контактите със средата, трудности при започване на приятелски разговор - много тийнейджъри проявяват такива симптоми, в действителност тези характеристики се интегрират в естественото развитие на човека и затова идентифицирането на симптомите на заболяването не е ясно),
странни убеждения или магическо мислене,
очевидно странно поведение,
очевидно пренебрегване на личната хигиена,

отслабване, празни приказки, изчерпване на речта по отношение на нейното съдържание и честота на употреба (понякога се стига до прекъсване на потока на мисълта, който прави цялото твърдение неразбираемо),
нарушен емоционален живот (може да добием впечатлението, че засегнатото лице е станало безразлично към заобикалящата го среда или че неговите/нейните емоции са станали неадекватни на ситуациите - веселие в ситуации, които предизвикват тъга при останалите, понякога настроение за вулгарни, странни шеги; загубата на способност за изпитване на удоволствие също може да бъде причина за спорове в семейството),
загуба на инициативност, интерес или енергия, апатия, която - разбирана като мързел - се превръща в източник на конфликти в семейството,
нарушено функциониране в различни социални роли, трудности с ученето,
необичайни възприятия.

Понякога това продромално състояние се поддържа доста дълго и пациентът се изолира все повече и повече от околната среда. В други случаи психотичните симптоми се развиват бързо и се стига до отключване на психоза, което най-често завършва с хоспитализиране на пациента.

Семейството реагира на тези симптоми по различен начин. Изследвания дефинират спектъра на тези реакции, като посочват най-често: живот в несигурност и неразбиране, преданост (на майката), чувството на загуба, чувството на дискриминация, на социална дезинтеграция, идентифицирането на психиатрите като източник на стигматизация, по-лошо функциониране на родителите на болни деца в брака, както и по-високо ниво на тревожност и депресия при майките.

Хубаво е да знаете, че...

Чувството на срам, причинено от диагнозата шизофрения, е толкова често срещано, колкото и неразумно. Вероятно е в следствие от приема в психиатрична клиника и изолирането на хронично болните хора. Още преди 100 години по-голямата част от пациентите са били хоспитализирани.

Дори днес много пациенти се сблъскват със социалната стигма и хората се срамуват или плашат да разкрият, че синът или дъщеря им страда от шизофрения. В наши дни членовете на семействата на шизофреници – в голяма степен поради психообразованието – се оплакват главно от прозрачността на състоянието на детето им; освен това те са наясно, че е необходимо много време, за да се постигне ремисия, но се гордеят с всяка малка победа над заболяването.

Таблицата по-долу показва най-често срещаните реакции на роднините на пациентите към шизофренията по време на първия епизод на психоза, сблъсквайки се с реалната картина на заболяването.

Реакция	Типична фраза	Какво представлява наистина?
тъга, тревожност	„Чувстваме, че сме загубили детето си“ „Страхуваме са да не го/я нараним или загубим“	Първият епизод на психоза определено не е „емоционална смърт“, болният син или дъщеря ще бъде същият човек, който е бил и все още е обичан от родителите, братята и сестрите и партньора. В същото време първият епизод на психоза невинаги е симптом на шизофрения. Може да бъде афективно или подобно на шизофрения разстройство, или психично разстройство от соматично заболяване, или произтичащо от психоактивни вещества - след ефективна терапия това може да се окаже единственият психотичен епизод в живота на този човек.
страх	„Безопасно ли е да останем с него/нея под един покрив?“	Хората с психоза са значително по-малко агресивни от нормалните, здрави хора. Едновременно с това, в ситуация на „двойна диагноза“ - т.е. шизофрения и симптоми на злоупотреба с психоактивни вещества (най-често алкохол) - рискът от агресивно поведение при пациентите нараства.
срам, вина, самообвиняване	„Виновни ли сме за това?“ „Какво ще си помислят хората за нас?“ „Ако бях по-добра майка...“	Проблемът с чувството на вина е типична реакция на родителите към появата на психоза при децата им, особено в отношенията майка-син. Трябва ясно да се подчертае, че психозата не е наказание за вина, нито е доказателство за грешки във възпитанието
чувство на изолация	„Никой не може да го разбере“	Колкото повече знания се придобият за причините на психозата, нейния ход и възможностите за терапия, особено когато познанията и емоциите се обменят с членове на други засегнати семейства, толкова по-слабо е чувството на изолация
горчивина, отричане на заболяването, отричане на тежестта на заболяването	„Защо трябваше да се случва на нас?“ „Това не може да се случва в нашето семейство“ „Това е само един епизод, който ще премине и няма да остави следа.“	Дългосрочната статистика показва, че всеки един на сто души страда от шизофрения.
амбивалентност	„Обичахме го/я толкова много и сега той/тя е толкова жестока, че искаме да си тръгне“	Проблемът на разкритите емоции, демонстрирани чрез прекомерно критикуване, враждебност към пациентите и прекомерно емоционално включване.
депресия	„Вече не можем да говорим, без да плачем“	Депресивната реакция в такава ситуация е доста разбираема, но ако бъде продължителна, само ще влоши способността да се помага на и да се живее с болния.
гняв	„Знаем, че сега братята и сестрите му/й се нуждаят от помощ, а посвещаваме цялото време на него/нея“	Включването на братята и сестрите в терапията е трудно поради страховете на родителите, както и на самите братя и сестри, от риска от предаване на шизофренията от други членове на семейството. Трябва обаче да се помни, че помощта на брат или сестра - предоставена през първия епизод на психозата - може да бъде единственият шанс за помощ от близките.
неспособност за промяна на темата	„Няма по-важен проблем за нас от неговото/нейното заболяване и винаги ще бъде така“	По време на първия психотичен епизод, както и по време на периодите на обостряне, проблемът със заболяването ще доминира в семейството, но може постепенно да бъде заменен от проблемите на терапията, възстановяването и предотвратяването на рецидиви на болестта.