В живота на роднините на пациентите може да има страхове, тревожност и специален вид бдителност и възприемане на притеснителни сигнали.
Хубаво е да знаете, че...
Живот в продължение на години в хроничен стрес, тревожност и поддържане на бдителност, без никаква перспектива за подобрение може да доведе до увреждане на членовете на семейството и да засегне сериозно връзката им с болния.
Страховете могат да са свързани с рецидив на симптоми на остра психоза, по време на която думите, поведението, агресията и пълната промяна на психичното състояние на болния могат да бъдат психологическа травма за роднините. Тази травма се записва в емоционалната памет и след това се проявява като страх от рецидив на психоза, от преживяване на същия ужасяващ или заплашителен епизод.
Всичко това причинява гореспоменатите бдителност и повишена чувствителност на различни сигнали в думите и поведението на болния, които могат да бъдат показателни за повторна психоза с травматичните й събития. Затова подобна повишена чувствителност едва ли е изненадваща. Тя има разбираемо психологическа основа и се базира също така на невробиологията на емоционалната памет и страха от повторна травма.
Второ, ежедневният живот с болен човек също може да бъде свързан с много трудности, напр. лична хигиена, готвене, прекарване на свободното време и графика за деня. В тази ситуация всяко функционално влошаване или подобряване на болния може да намали или да повиши нивото на стрес на членовете на семейството и да им предостави или отнеме време, възможности и обхват на извършваните дейности (в зависимост от колко наблюдение се нуждае болният и колко неподходящо би могло да бъде поведението му).
В този контекст, цялото или значителна част от тяхното внимание и комуникация с пациента се фокусират върху това дали пациентът продължава да приема лекарствената си терапия. Това може да е резултат от желанието да се избегне повтаряне на травматичните събития от предишна психоза, но също така може да доведе и до ситуация, в която приема на назначената терапия или нежеланието за това, и контролът върху този процес доминират във взаимоотношенията на болния и неговите/нейните близки роднини.
Знаете ли, че...
Тази ситуация е позната под термина „лекарствената полиция“ - по аналогия на действията на полицията, при които членовете на семейството, точно като полицаи, следят, контролират, наблюдават и търсят „престъпления“, извършени срещу режима на лекарствената терапия.
Използвайки термина „лекарствена полиция“, може да се види колко трудна и ограничена е връзката, при която едната страна (семейството) играе само една неприятна роля на надзор, контролиране, търсене, бдителност и недоверие, а другата страна (болният) е само обект на тези дейности.
Историите са по-скоро за това как той или тя избягва последствията от нехайството си. В случая на болните хора подобно отношение може да провокира съпротива и неспазване на терапевтичните препоръки, тъй като лекарството е единствената тема на разговор вкъщи.
Хубаво е да знаете, че...
Всичко това сериозно ограничава възможностите и на двете страни за по-близки отношения или дори за обикновени човешки контакти или някои дейности, извършвани заедно, които не са свързани със сферата на тревожността, страховете или терапията (лекарствата).
Запомнете!
Възможно решение е използването на инжекционни лекарствени продукти с удължено освобождаване, които биха могли да предотвратят проблемите с придържането към терапията. Така и членовете на семейството и пациентът вече няма да се дразнят от въпроса „Взе ли си лекарството?“.
В подобна ситуация е ясно, че болният се лекува правилно, тъй като приеманото лекарство се поддържа за по-дълъг период и не изисква ежедневен контрол върху приема. Това може значително да подобри връзката с членовете на семейството и в същото време да намали страховете им от рецидив на психотични епизоди.
Пациентът може да показва по-малки промени в настроението, което отново намалява нивото на стрес, бдителната тревожност и чакането на негативни епизоди от страна на роднините. Важното е, че това може да им даде възможност да извършват свои собствени дейности (тъй като няма нужда от строг контрол и надзор над болния, членовете на семейството могат да предприемат други дейности), както и пространство за взаимоотношения, без стрес.
Запомнете!
Не само нагласата на пациента, който се лекува за шизофрения, е важна за успеха на лечението. Нагласата на членовете на семейството и приятелите също е от голямо значение.