Шизофренията е хронично и тежко психично разстройство, което влияе върху това как човек мисли, чувства и се държи. Хората с шизофрения могат да изглеждат така, сякаш са загубили връзка с реалността. Въпреки че шизофренията не е толкова често срещана, колкото другите психични разстройства, симптомите могат да бъдат много инвалидизиращи.
Симптомите на заболяването могат да са налични периодично или непрекъснато. Пациентите с шизофрения, често са силно заклеймени от хора, които не разбират болестта. Противно на общоприетото схващане, хората с шизофрения нямат „разделени” или множество личности и повечето не представляват опасност за другите.
Шизофренията е хронично разстройство, но може да бъде лекувана с медикаменти, психологически и социални терапии, подобряващи значително живота на хората със заболяването.
Шизофренията може да има много различни симптоми при различните хора. Симптомите могат да се категоризират като позитивни и негативни:
Позитивни симптоми (наричани още психотични): Налудностите карат хората да вярват, че другите ги следят или заплашват или четат мислите им. Халюцинациите карат пациента да чува, вижда, или помирисва нещо, което го всъщност не съществува. Мисловните разстройства могат да включват трудности при логическото структуриране на речта.
Негативни симптоми: Те включват емоционално обедняване, апатия, липса на мотивация, социално отдръпване и др. Тези симптоми могат да бъдат объркани с „мързел“ или депресия.
Около 0,3% до 0,7% от хората сред всички етнически групи по света са засегнати от заболяването, като честотата при мъжете и жените е еднаква. Симптомите обикновено започват между 16 и 30 годишна възраст. Шизофренията рядко започва през детството или след 45-годишна възраст.
Точните причини не са известни. Изследванията показват, че комбинация от физиологични, генетични, психологически, социални и фактори от околната среда може да доведат до по-висок риск от развитие на състоянието. Някои хора могат да са предразположени към шизофрения и стресово или емоционално събитие в живота да доведе до отключването й. Не е известно обаче защо някои хора развиват симптоми, докато други не.
Генетичните фактори играят роля, но не се смята, че е отговорен един или два конкретни гена. По-вероятно е различни комбинации от гени да правят хората по-уязвими към състоянието. Наличието на тези гени не означава непременно, че ще някой ще развие шизофрения.
Невротрансмитерите са вещества, които пренасят съобщения между мозъчните клетки. Изследванията показват, че при шизофрения има промени в нивата на някои от тях като: допамин, глутамат и серотонин.
Ня ма „тест“ за шизофрения и състоянието обикновено се диагностицира след оценка от специалист по психиатрия.
Лабораторни или образни изследвания могат да бъдат проведени, за да се изключат други медицински причини за наличните симптоми.
Шизофренията обикновено се лекува с индивидуално съобразена комбинация от медикаментоза, психологична и социална терапия.
Въпреки че не съществува „лек“, терапията може да подобри значимо симптомите и живота на пациентите, особено ако се диагностицира рано и лечението се провежда редовно. Пациентите с остри симптоми, като тежки налудности или халюцинации, мисли за самоубийство или невъзможност да се грижат за себе си, може да се нуждаят от хоспитализация.
Антипсихотичните лекарства са основните медикаменти за намаляване на симптомите на шизофрения. Те облекчават симптомите чрез въздействие върху мозъчните невротрансмитерни системи. Антипсихотиците могат да се приемат през устата като хапче, ежедневно, или да се инжектират (депо-инжекция), на периоди от 2-4седмици до 1-3 месеца. Както всички останали медикаменти антипсихотици могат да причинят странични ефекти, въпреки че не всеки ще ги изпита и тежестта ще се различава от човек на човек. Изборът на антипсихотик трябва да бъде направен след дискусия между пациента и лекуващия го психиатър относно вероятните ползи и странични ефекти. Дългосрочната медикаментозна терапия е от основно значение за лечението на заболяването.
Психологичното лечение работи най-добре, когато се комбинира с антипсихотични лекарства. То включва: когнитивно-поведенческа психотерапия, семейна терапия, арт-терапия и др. Други форми на терапия имат за цел да подобрят самообслужването, комуникацията и социалните умения. Тези стратегии не са предназначени да заменят медикаментите, но могат да помогнат на хората, които вече са в стабилно състояние, да се справят с ежедневните предизвикателства.
Хората с шизофрения понякога не се придържат към терапията си поради неосъзнаване на нуждата от лечение или поради странични ефекти. Това повишава риска от влошаване на симптомите. Редовната медикаментоза и психосоциална терапия може да помогне на хората да избегнат рецидив или нужда от хоспитализация.
Хората, страдащи от шизофрения, все още могат да живеят самостоятелно, да следват висше образование или да работят. Всъщност много от тях се справят с болестта си и живеят пълноценно и високопродуктивно. Навременното лечение е от решаващо значение за започването и оставането на работа. Все пак, не малко от болните срещат трудности, като рехабилитацията и професионалното обучение може да им помогне да развият практически умения за работа. Психиатричната рехабилитация включва използване на психосоциални интервенции за подпомагане на хората с болестта да постигнат най-високото си ниво на независимо функциониране, най-силното ниво на контрол на симптомите и най-голямото ниво на субективно удовлетворение от живота.
Социалните взаимоотношения могат да бъдат предизвикателство за хората с шизофрения. Необичайните им мисли и поведение могат да отчуждят приятели, колеги и членове на семейството. Придържането към лечението може да намали социалната изолация. Някои форми на терапия се фокусират върху формирането и поддържането на междуличностни отношения. Освен това групите за подкрепа или семейната терапия могат да помогнат на близките да разберат по-добре заболяването.
Членовете на семейството могат да помогнат за предотвратяване на рецидив, като насърчават близкия си да се лекува и го подкрепят.
COVID-19 е обявен за пандемия през месец март 2020 г. от Световната здравна организация. Пандемията доведе до безпрецедентни последици в световен мащаб, които са не само за здравето, но и за много аспекти на живота, включително икономиката, заетостта, образованието. Страхът и стресът, свързани със самата пандемия, както и мерките за ограничаване на разпространението (т.е. физическо дистанциране, обществени ограничения и забрана на много дейности), доведоха до увеличаване на социалния стрес до такава степен, че някои експерти дори алармираха, че психичните заболявания ще бъдат следващата неизбежна пандемия (Brooks, 2020). Като цяло бедствията имат непропорционално въздействие върху уязвимите ченове на обществото и тези слоеве от населението, които са на ръба на обществото . Сред тях са пациентите с шизофрения, които са прекомерно и неоправдано засегнати от пандемията (Zhand and Joober, 2021; Vindegaard and Benros, 2020).
Предполага се, че пациентите с шизофрения са изложени на по-висок риск от заразяване с COVID-19 и/или имат по-лоша прогноза в хода на протичането на вирусната инфекция (Shin and Viron, 2020; Kozloff et al., 2020; Fond et al., 2020; Lee et al., 2020; Wang et al., 2020). Това се дължи на фактори като: неблагоприятен начин на живот и жилищни условия, по-малка или липсваща социална подкрепа и др. (Zhand and Joober, 2021; Maguire and Looi, 2020).
Някои от симптомите на щизофренията като основно заболяване могат да попречат на спазването на препоръчаните противоепидемични мерки - често миене на ръцете, физическо дистанциране и др. Сред пациентите с шизофрения се наблюдава по-висока честота на тютюнопушене и съпътстващи медицински проблеми като сърдечно-съдови, респиратони заболявания и диабет, за които е известно, че са свързани с по-лоша прогноза при заразяване с COVID-19. В допълнение болните от шизофрения са обект на стигматизиращо отношение и обикновено са жертва на неглижиране и неравнопоставеност в достъпа до първична медицинска помощ. Това повишава риска тези хора да имат недиагностицирани или нелекувани подлежащи медицински състояния. Интензивните отделения също са по-рядко склонни да приемат пациенти, насочени от психиатър, поради страх от потенциално агресивно поведение и очаквани трудности при наблюдението им. Някои служители на интензивни отделения съобщават, че са неподготвени да се грижи за пациенти с тежки психични заболявания (Fond et al., 2020).
Пациентите с шизофрения за съжаление не получават най-добрия възможен достъп до здравни грижи. Те имат ограничен достъп до информация за профилактика и лечение на COVID-19. Когато посещават спешно отделение, винаги има опасения относно диагностиката в смисъл, че здравословното състояние на средния човек, който няма психотично заболяване, се приема много по-сериозно. Пациентите с шизофрения срещат двойна бариера, защото те имат трудности в преценката на собственото си състояние и във вземането на решение да отидат и да потърсят помощ, а освен това срещат отношение, склонно да пренебрегне и отдаде оплакванията им единствено и само на психичното им заболяване. Хората с шизофрения следва да получават точно същите грижи, внимание и изследвания, както всички останали.
Предполага се, че редица фактори свързани с пандемията могат да доведат до влошаване на психичното състояние при пациенти с шизофрения. Тези фактори включват страх, стрес, социална изолация, липса на достъп до обществени услуги, увеличена употреба на психоактивни вещества, и самото лечение на вирусното заболяване. (Iasevoli et al., 2020; Zhand and Joober, 2021; Ченков, 2020; Великова и сътр., 2020).
Друго съображение е икономическата тежест на пандемията. Пациентите с шизофрения е по-вероятно да са на работни места без право на болнични или обезщетения, и са по-уязвими от за губа на работата си.
„Инфодемията“, излишъкът от информация относно COVID-19 инфекцията, също се предполага, че потенциално може да доведе до обостряне на психотичните симптоми (Hamada and Fen, 2020).
По време на пандемията от COVID-19 много извънболнични услуги са заменени с виртуални услуги като телефонни разговори и телепсихиатрични срещи. От друга страна, много услуги са били анулирани, като дневни програми и групи за подкрепа.
Подобно на много други услуги, болничните и стационарни психиатрични грижи са претърпели промени по време на пандемията от COVID-19. Към днешна дата не се знае много за потенциалното им въздействие. Например, много психиатричните отделения са приели превантивни мерки, като например забрана за посетители и внасяне на външни храни / дрехи, или пълно затваряне на стационарните звена.
Би трябвало да се обърне внимание на етичния проблем, който произтича от дългия престой в болница без възможност за посещения от близки и подкрепа. Въпреки че ограничаването на достъпа и посетителите са необходими стъпки за контрол на разпространението на вирус, това става по-проблематично по време на продължителното стационарно лечение, наблюдавано при пациенти с шизофрения.
Пандемията увеличава риска и от нарушаване на режима на лечение. Доставчиците на психиатрични грижи – психиатри, психолози и други трябва да следят процеса за придържане към лечението и да работят с пациентите и да насърчават плановете за възстановяване при тези пациенти. (Kopelovich et al., 2020).
Има две групи пациенти, които изискват специални съображения: тези, които получават дългодействащи инжекционни (LAI) антипсихотици и тези, които получават клозапин.
Клозапин е антипсхотик, който изисква провеждането на редовни кръвни изследвания. По време на пандемията, регулаторни агенции като Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) са внедрили програми, позволяващи „гратисен период“, удължаващ позволения интервал на провеждане на изследванията.
В същото време, ограниченият достъп до здравните заведения може да създаде предизвикателство за пациентите, които са на терапия с депо-антипсихотици.
Клиницистите трябва да осигурят големи, добре проветриви помещения за прилагане на интрамускулни инжекции. Може да се обсъди възможността пациентите да преминават от двуседмични инжекции към други подобни инжекционни форми, които могат да се прилагат на всеки 4 седмици или дори на всеки 12 седмици. Американската психиатрична асоциация насърчава болниците и другите медицински заведения да включат употребата на дългодействащи инжекции за пациенти с високорискови хронични заболявания като необходима процедура. За много пациенти с шизофрения употребата на тези дългодействащи антипсихопитици може да намали дезорганизираното или импулсивното поведение, което ги излага на риск от физически наранявания, агресия, използване на спешни кабинети или лишаване от свобода. Депо-антипсихотиците могат също да помогнат да се осигури адекватно ниво на функциониране, което би позволило на тези пациенти да спазват противоепидемичните мерки.
В допълнение към краткосрочните последици, се предполага, че пандемията от COVID-19 може да доведе до повишено разпространение на психотичните разстройства през следващите десетилетия (Zandifar and Badrfam, 2020).
Пациентите с шизофрения могат да бъдат уязвими за последиците от пандемията от COVID-19. Тази пациентска популация крие редица рискови фактори, включително психосоциални и свързани с болестта. Изискват се продължително наблюдение и дългосрочни проучвания за въздействието на пандемията върху болните от шизофрения. Личният контакт със специалист е от особена важност. Непрекъснатият достъп до психиатрична помощ е наложителен за пациентите с шизофрения, за да се предотврати обостряне на заболяването.