Шизофренията е хронично и тежко психично разстройство, което влияе върху това как човек мисли, чувства и се държи. Хората с шизофрения могат да изглеждат така, сякаш са загубили връзка с реалността. Въпреки че шизофренията не е толкова често срещана, колкото другите психични разстройства, симптомите могат да бъдат много инвалидизиращи.
Симптомите на з аболяването могат да са налични периодично или непрекъснато. Пациентите с шизофрения, често са силно заклеймени от хора, които не разбират болестта. Противно на общоприетото схващане, хората с шизофрения нямат „разделени” или множество личности и повечето не представляват опасност за другите.
Шизофренията е хронично разстройство, но може да бъде лекувана с медикаменти, психологически и социални терапии, подобряващи значително живота на хората със заболяването.
Шизофренията може да има много различни симптоми при различните хора. Симптомите могат да се категоризират като позитивни и негативни:
Позитивни симптоми (наричани още психотични): Налудностите карат хората да вярват, че другите ги следят или заплашват или четат мислите им. Халюцинации те карат пациента да чува, вижда, или помирисва нещо, което го всъщност не съществува. Мисловните разстройства могат да включват трудности при логическото структуриране на речта.
Негативни симптоми: Те включват емоционално обедняване, апатия, липса на мотивация, социално отдръпване и др. Тези симптоми могат да бъдат объркани с „мързел“ или депресия.
Около 0,3% до 0,7% от хората сред всички етнически групи по света са засегнати от заболяването, като честотата при мъжете и жените е еднаква. Симптомите обикновено започват между 16 и 30 годишна възраст. Шизофренията рядко започва през детството или след 45-годишна възраст.
Точните причини не са известни. Изследванията показват, че комбинация от физиологични, генетични, психологически, социални и фактори от околната среда може да доведат до по-висок риск от развитие на състоянието. Някои хора могат да са предразположени към шизофрения и стресово или емоционално събитие в живота да доведе до отключването й. Не е известно обаче защо някои хора развиват симптоми, докато други не.
Генетичните фактори играят роля, но не се смята, че е отговорен един или два конкретни гена. По-вероятно е различни комбинации от гени да правят хората по-уязвими към състоянието. Наличието на тези гени не означава непременно, че ще някой ще развие шизофрения.
Невротрансмитерите са вещества, които пренасят съобщения между мозъчните клетки. Изследванията показват, че при шизофрения има промени в нивата на някои от тях като: допамин, глутамат и серотонин.
Няма „тест“ за шизофрения и състоянието обикновено се диагностицира след оценка от специалист по психиатрия.
Лабораторни или образни изследвания могат да бъдат проведени, за да се изключат други медицински причини за наличните симптоми.
Шизофренията обикновено се лекува с индивидуално съобразена комбинация от медикаментоза, психологична и социална терапия.
Въпреки че не съществува „лек“, терапията може да подобри значимо симптомите и живота на пациентите, особено ако се диагностицира рано и лечението се провежда редовно. Пациентите с остри симптоми, като тежки налудности или халюцинации, мисли за самоубийство или невъзможност да се грижат за себе си, може да се нуждаят от хоспитализация.
Антипсихотичните лекарства са основните медикаменти за намаляване на симптомите на шизофрения. Те облекчават симптомите чрез въздействие върху мозъчните невротрансмитерни системи. Антипсихотиците могат да се приемат през устата като хапче, ежедневно, или да се инжектират (депо-инжекция), на периоди от 2-4седмици до 1-3 месеца. Както всички останали медикаменти антипсихотици могат да причинят странични ефекти, въпреки че не всеки ще ги изпита и тежестта ще се различава от човек на човек. Изборът на антипсихотик трябва да бъде направен след дискусия между пациента и лекуващия го психиатър относно вероятните ползи и странични ефекти. Дългосрочната медикаментозна терапия е от основно значение за лечението на заболяването.
Психологичното лечение работи най-добре, когато се комбинира с антипсихотични лекарства. То включва: когнитивно-поведенческа психотерапия, семейна терапия, арт-терапия и др. Други форми на терапия имат за цел да подобрят самообслужването, комуникацията и социалните умения. Тези стратегии не са предназначени да заменят медикаментите, но могат да помогнат на хората, които вече са в стабилно състояние, да се справят с ежедневните предизвикателства.
Хората с шизофрения понякога не се придържат към терапията си поради неосъзнаване на нуждата от лечение или поради странични ефекти. Това повишава риска от влошаване на симптомите. Редовната медикаментоза и психосоциална терапия може да помогне на хората да избегнат рецидив или нужда от хоспитализация.
Хората, страдащи от шизофрения, все още могат да живеят самостоятелно, да следват висше образование или да работят. Всъщност много от тях се справят с болестта си и живеят пълноценно и високопродуктивно. Навременното лечение е от решаващо значение за започването и оставането на работа. Все пак, не малко от болните срещат трудности, като рехабилитацията и професионалното обучение може да им помогне да развият практически умения за работа. Психиатричната рехабилитация включва използване на психосоциални интервенции за подпомагане на хората с болестта да постигнат най-високото си ниво на независимо функциониране, най-силното ниво на контрол на симптомите и най-голямото ниво на субективно удовлетворение от живота.
Социалните взаимоотношения могат да бъдат предизвикателство за хората с шизофрения. Необичайните им мисли и поведение могат да отчуждят приятели, колеги и членове на семейството. Придържането към лечението може да намали социалната изолация. Някои форми на терапия се фокусират върху формирането и поддържането на междуличностни отношения. Освен това групите за подкрепа или семейната терапия могат да помогнат на близките да разберат по-добре заболяването.