Правила за лечение на психични разстройства

Основните правила, които трябва да се следват при терапията на психични разстройства и заболявания, включват:

• ранно идентифициране на симптомите и интервенции за предотвратяване на прогресиране на заболяването,
• противодействие на повтарящите се епизоди на заболяването,
• индивидуален и холистичен подход за лечение,
• обучение на пациента и семейството му и тяхното активно участие при лечението,
• подкрепа по време на лечението и възстановяване на социалния живот,
• предпочитане на домашно пред болнично лечение.

Ранна диагностика и лечение на психични разстройства:

Сигналите/симптомите на психичните заболявания, за които трябва да се следи и които трябва да бъдат консултирани с лекар или психолог, са много различни и могат да се появяват поотделно или едновременно.

Трябва да обърнем внимание на следните симптоми:

• напрежение,
• тревожност, страх,
• умора,
• чувство на обезсърчение,
• чувство на неудовлетвореност от живота,
• прекомерна раздразнителност, разхвърляност,
• загуба или смяна на интересите,
• трудности при комуникацията с други хора,
• странни и/или непълни изказвания и поведение,
• дезориентация
• страх от неясна опасност,
• загубено чувство за сигурност,
• загуба на доверие,
• асоцииране на различни факти и събития, дори от далечното минало,
• нарушения на съня (проблеми със заспиването, лек, нарушен сън, кошмари, ранно сутрешно събуждане, намалена или повишена нужда от сън),
• промени в апетита,
• промени в настроението,
• слаба активност или хиперактивност,
• трудно, лесно или прибързано вземане на решения,
• странни слухови, визуални, тактилни усещания: тътен, пукане, проблясъци, гласове на несъществуващи хора, течения, вълни, променени мириси и аромати.

Хубаво е да знаете, че...

Тези симптоми могат да бъдат в следствие на изтощение, стрес, соматично заболяване или психични разстройства.

Понякога, за да се справите с тези симптоми е достатъчно да си починете, да промените диетата си, да промените начина си на живот, да обясните някои недоразумения на близките си роднини/приятели, да решите даден конфликт, да получите приемане и емоционална подкрепа. В някои случаи може да е необходима допълнителна подкрепа от професионалист, включително консултация с психолог или психотерапевт или неврологично, ендокринно или психиатрично лечение.В началните стадии на заболяването лечението може да се осъществява в извънболнична среда без нарушаване на ежедневната рутина, или по време на отпуск по болест.

Запомнете!

Същото се отнася и за епизодите на рецидив на психичното разстройство. След терапия в болница последващите рецидиви на заболяването, ако възникнат такива, трябва да се диагностицират и лекуват рано, което да позволи лечение в извън болница и да предотврати връщане в болница.

Предотвратяване на рецидив

Рецидиви могат да се наблюдават при определени психични разстройства дори след успешно лечение; лекувано заболяване може да се появи отново след няколко месеца или дори след години на пълно здраве.Рецидиви се наблюдават при някои определени състояния от групата на шизофренията: при някои видове депресия (рецидивираща депресия) и при биполярни (маниакално-депресивни) заболявания.

Запомнете!

Средата, в която пациентът живее също е много важна:

• приятелско отношение и добронамереност и приемане в семейството и в кръга от приятели и колеги,
• регулирано ежедневие,
• възможност за професионална заетост или друга ежедневна дейност,
• подходящи хобита,
• достъп до различни форми на отдих, култура и развлечение.

Съзнателното участие на пациента в процеса на лечение заедно с лекаря или психолога също е важно за предотвратяване на рецидив на заболяването. Често пациентите, при които острите симптоми са изчезнали и се чувстват здрави искат да забравят за заболяването; в такива случаи за някои от тях е много трудно да приемат предложенията за приемане на лекарствена терапия или участие в психотерапия, защото те искат да бъдат третирани като нормални, здрави хора.Целта на профилактичната терапия, след изживян епизод на психоза или депресия, е да предостави на пациентите податливи на рецидив, инструмент за предотвратяването му, както и необходимите познания.

Запомнете!

Индивидуален и холистичен подход за лечение.

Изборът на лечение зависи от диагнозата. Ако психичното разстройство е следствие от соматично заболяване, напр. мозъчен тумор, инфекция на централната нервна система, хипертония, анемия, хормонални разстройства (хипо- и хипертиреоидизъм, хипо- и хиперадренализъм, хипо- и хиперпаратироидизъм), лечението на психичното заболяване включва и лечение на основното соматично заболяване (хирургическа интервенция, лечение с антибиотици, хормонални лекарствени продукти, лекарствени продукти за контролиране на кръвното налягане, лекарствени продукти за лечение на анемия), евентуално подпомогнати с психотропни лекарствени продукти.Докато при терапията на психични разстройства и заболявания, които не са свързани със соматични заболявания, се прилагат биологични и психосоциални методи.

Биологични методи:

• фармакотерапия,
• електрошокова терапия,
• фототерапия.

Психосоциални методи:

• психотерапия,
• социотерапия,
• обучение,
• трудова терапия.

Горепосочените методи не се изключват един друг, а взаимно се допълват. При комбинирането на типовете лечение те трябва да бъдат съобразени с вида на разстройството, стадия на заболяването, психологическите, семейните, социалните и медицинските проблеми на пациента. Затова е необходимо участието на различни здравни специалисти в лекуващия екип, включително лекар, психолог, социален работник, психотерапевт, трудов терапевт и медицинска сестра.

Запомнете!

Обучение на пациента и семейството му и тяхното активно участие при лечението.Въвеждането и следването на дългосрочен терапевтичен план - особено при хронични заболявания, които влияят върху функционирането, както и при заболявания, считани за рецидив на разстройства - изисква съзнателно участие и активно включване на пациента и неговото/нейното семейство.

Обучението на психично болните е свързано с развитието на умения на базата на опита от минали разстройства. Тези способности влияят положително върху контрола над заболяването и спомагат за по-добро справяне с ежедневния живот, независимо от бремето, което придружава дадено медицинско състояние.Способността за споделяне с други хора, познания и опит на други пациенти или техни близки, получени в хода на заболяването, както и силата и надеждата им, играе съществена роля в обучението на психично болните.