Стратегии за подкрепа от страна на семейството в различните стадии на заболяването

Първото хоспитализиране е един от най-трудните периоди за всяко семейство, в което има човек, болен от шизофрения. Това е време на тревожност и несигурност и диагностицирането на шизофрения често се приема като присъда без право на обжалване. Целта на оставането на пациента в болница е да се постави диагноза - определяне на медицинското състояние - и да се планира терапия, т.е. прилагане на подходяща схема за лечение. По време на първия психотичен епизод невинаги е възможно да се постави надеждна диагноза.

Болният човек трябва да бъде свободен да прави опити и грешки. Например, пациентът трябва да пристига на планираните дейности сам и навреме, както и да поддържа реда в стаята си.

Степента на трудност трябва постепенно да се увеличава според подобряването на здравето на пациента. Разбира се, пациентът не трябва да се претоварва със задачи, като се има предвид възможността за умора, промените в настроението и дори депресивните състояние. Когато състоянието на пациентите се подобри, симптомите на заболяването ще бъдат значително по-слаби и пациентите ще започнат да се социализират нормално както преди - тогава е възможно изписване от отделението.

Обикновено дозите на лекарствата се намаляват в сравнение с тези, приемани в болницата. Приемането на антипсихотично средство с инжекции с продължително освобождаване е безопасно решение, тъй като позволява лечение на дълги интервали от 2 до 12 седмици.

Много хора, с диагноза шизофрения, след като бъдат изписани от болницата се сблъскват с прекомерни очаквания от страна на роднини и приятели, които искат от тях да „наваксат изгубеното време.“ Това се среща по-често при първия епизод на шизофрения и през първата година от заболяването.

Когато пациента се върне в семейството си и вкъщи, роднините и близките често очакват много добро функционално състояние на пациента (дори по-добро от това на здравите му близки), да навакса пропуснатото във всички области, да е много деен и да прави много неща, напр. да се върне към ученето, да даде най-доброто, за да компенсира изгубената година или да започне да работи като преди, както и бързо и едновременно да решава всички проблеми. Тази ситуация, създава нови проблеми, тъй като:

• такова ниво на функциониране не е възможно веднага след шизофренен или психотичен епизод и престой в болница,
• прекомерните очаквания могат да се превърнат в сериозен стрес за пациента - и да бъдат един от рисковите фактори за последващо влошаване на психичното състояние.

Нека да си представим следната ситуация:

Човек си е счупил крака, няколко седмици е бил гипсиран, след което са му го свалили. Ще може ли веднага да се движи добре? Ще може ли веднага да започне да бяга? Не, кракът няма да е напълно възстановен. Човекът ще има нужда от известно време, през което кракът му да се възстанови до предишното състояние. Може да мислите по подобен начин за човек, изписан от болницата с диагноза шизофрения.

Прилагат се следните фундаментални правила за действие:

• На такъв човек постепенно, стъпка по стъпка, трябва да се предлагат различни цели.
• Изискванията трябва да се съобразяват с настоящите възможности на изписания човек.
• Освен това той трябва сам да си поставя свои собствени цели, които може да постигне за даден период от време.

След психотично състояние и престой в болница пациентът често е способен само на неща, които не изискват големи усилия. А дори и обикновени дейности могат да изискват значителни усилия. В този момент човекът просто не може да бъде натоварван с голям стрес, тревожност и страхове.

Това не означава, че поставянето на амбициозни цели е напълно изключено. Могат да бъдат постигнати много цели, но постепенно, с течение на времето след изписването от болницата, наред с подобряването на психичното състояние на пациента.

В периода след появата на заболяването и хоспитализацията трябва да има време за възстановяване, за постепенно подобрение – само след този период ще има яснота как болният може да функционира. Продължителността на този период може да бъде много различна, понякога и до няколко месеца.

Ако дадем на болния прекалено трудни задачи – той или тя може да не е в състояние да ги изпълни, може да се чувства „безполезен и безнадежден“ и това да доведе до отказ от по-нататъшни усилия да се подобри, защото всичко изглежда твърде трудно (тъй като той или тя не успява да направи нещо).

Ако очакванията към болния човек са подходящи и той успява да се справя с тях (дори с нещо дребно), това ще бъде стимул за предприемане на по-нататъшни действия. Тогава човек може да си помисли: „Ако мога да направя това, ще направя и нещо друго.“

Дори ако всички симптоми са изчезнали, веднага след изписването си пациентът все още не е напълно здрав. Шизофренията обикновено изисква терапия през целия живот. Подобно на пациентите с диабет или след тиреоидектомия, хората с шизофрения се нуждаят от непрекъснато лечение. Целта му е да се предотвратят рецидиви на психозата, които увреждат мозъка на пациента.

Задачата на близките и тези, които се грижат за пациента е да му помагат да оздравее напълно и да остане в състояние на ремисия. Пациентът трябва бавно да възвръща независимостта си, възползвайки се от всички възможни форми на терапия и подкрепа.

Терапията само с лекарствени продукти обаче не е достатъчна. Трябва да се търсят групи за взаимопомощ и други форми на терапия достъпни за пациента, като най-добрият начин е да се попита психиатър в амбулатория.

Ако тя бъде приложена достатъчно рано, още в самото начало на заболяването, дава перспективи за връщане към учение, работа или създаване на семейство. Първите пет години са най-важния период на заболяването. Добре е човек да се възползва от всяка форма на подкрепа, за да не се допусне рецидив на психоза. Лекарят може да предложи лекарствена терапия под формата на таблетки с ежедневен прием или формули с удължено действие, които могат да облекчат както пациента така и тези, които се грижат всеки ден за него и следят придържането към назначената терапия.

За да се справят ефективно с тези трудности, те трябва не само да се грижат за пациента, но също така и за себе си. Важно е тези, които се грижат за пациента да продължат да работят и да поддържат контакти със семейството и приятелите си.

Как да помогнете на човек с рецидив на психоза? Ето какво трябва да правите:

• помогнете му да отиде при психиатър – психиатрите са лекарите за „първи контакт;
• подкрепяйте пациент при нервен срив поради обостряне на шизофренията или когато през първия епизод на шизофрения човек не знае, че трябва да бъде лекуван;
• научете възможно най-много за шизофренията;
• можете да окуражавате пациента да взема лекарствата си или да се консултира с лекар, ако има съмнения, свързани с терапията;
• ако забележите предупредителните сигнали за рецидив – не ги игнорирайте;
• внимавайте за предупредителните признаци за самоубийство – повечето пациенти говорят за суицидните си мисли, не ги пренебрегвайте; помнете, че един от десет пациенти с шизофрения може да извърши самоубийство; тенденциите за самоубийство са в резултат от рецидив на шизофрения и изчезват със справянето със симптомите на шизофрения; накарайте човека с шизофрения да разбере, че самоубийството е загуба за всички, а не решение за техните и Вашите проблеми; в случай на силни суицидни наклонности извикайте линейка (номер 112), вместо да търсите психиатъра, който отговаря за болния;
• обсъждайте с болния начините за справяне с кризите – както тези, свързани с шизофренията, така и всички останали;
• не очаквайте прекалено бързо подобрение, но не третирайте шизофренията като нелечимо заболяване – не изолирайте болния, но в същото време не бъдете свръхпротективни; по време на ремисия повечето пациенти могат да функционират като нормални, активни хора в различни житейски роли (член на семейство, приятел, служител, ученик, студент);
• ако можете, участвайте в групи за взаимопомощ за хора с шизофрения и техните семейства – на срещите на тези групи ще научите как други се справят с проблемите произтичащи от заболяването.