Правете малки стъпки: Как да преместим планини?

Преминах през много дълбока депресия след първия ми епизод. Сиви дни, седмици, месеци. Като погледна назад, мисля, че Бог ми помогна в тези трудни времена. И всичко, което можех да направя, беше да се науча да живея отново, стъпка по стъпка, да сглобя отново парчетата на моя живот.Реших да не се предавам и избрах живота вместо депресията. Няколко месеца след първата ми хоспитализация започнах да си търся работа в Будапеща. Всеки ден имах интервюта за позиции, които се различаваха много от моите предишни високи постове с много различни отговорности. Моята цел беше да правя бавни, но стабилни подобрения в живота си.За да постигна това, имах нужда от по-малко стресираща работа, с която да си изкарвам хляба. Така, в рамките на няколко седмици, станах регистратор на данни. Харесвах тази работа, защото най-накрая чувствах, че има полза от това, което правя, и че мога да допринеса малко за семейния бюджет.Минаха месеци и аз имах различни работи и тогава Бог ми помогна и можах да се върна в моя роден град с възможност за работа. Тук можех да работя на ръководна длъжност, която ми доставяше голямо удоволствие, но все пак нещо липсваше.При цялата тази усилена работа нямах време да мисля за физически упражнения. Не ме интересуваше правилния начин на живот, здравословното хранене, почивката или прекарването на свободното ми време в приятни занимания и така натрупах много килограми. Ежедневното ми физическо усилие през този период беше отиването до колата. Това беше важна поука за мен. Не мислех, че тактиката на малките стъпки може да помогне при това положение. Но, когато един приятел ме попита защо не пазя диета, за свое удивление казах "Чувствам се като че имам толкова много излишни килограми, че трябва да преместя планина." На въпроса как може да се премести планина моят приятел отговори "Малко по малко. Използвай лопата."Неговият мъдър отговор ме отрезви. Осъзнах, че тактиката на малките стъпки може да работи във всяка сфера на живота. Прилагах този принцип във всяка област на моя живот. Започнах с кратки ежедневни разходки, а сега вече карам велосипед. Бях на стресираща ръководна длъжност, а сега се занимавам с креативни дейности. Станах художник, макар че всъщност даже не можех да рисувам в началото, а накрая, с помощта на жена ми, животът ми се запълни с мисията да помагам на хората. Така че, това работи при нас и вие може също да опитате. Знаете ли, всяко пътуване започва с първата стъпка. Имате ли цел, която бихте искали да постигнете във вашия житейски път?^© 2019 Dániel Oravetz and Teodóra KulcsárPhoto ^© Tamás Babják