Мултипленият миелом е рак на плазматичните клетки на костния мозък - белите кръвни клетки, които произвеждат антитела.
Раковата клетка или злокачествената плазматична клетка се нарича „миеломна клетка“. Миеломът се нарича „мултиплен“, защото често той се развива в различни части на костта. Може да се прояви като тумор и/или област на костна загуба и засяга местата, където костният мозък е активен при възрастните: кухината в костите на гръбнака, черепа, таза, гръдния кош, както и в зоните около раменете и бедрата. Думата „миелом“ произлиза от гръцките думи „миело-“ (което означава „костен мозък“) и „-ома“ (което означава „тумор“).
Мултипленият миелом се характеризира с анормално натрупване на злокачествени плазматични клетки (променени от онкогенно събитие) в костния мозък, което причинява:
- въздейства върху нормалната функция на костния мозък и е възможно да доведе до анемия, намаляване на броя на белите кръвни клетки (левкопения) и тромбоцитите (тромбоцитопения)
- прекомерен синтез на едни и същи абнормни антитела, наричани „М протеин“, които се натрупват в кръвта и урината, които водят до повишаване вискозитета на кръвта и бъбречна недостатъчност
- слабост, увреждане и разрушаване на костите, причинени от локален дисбаланс между остеобласти и остеокласти.
КЛЕТЪЧНАТА ПРОЛИФЕРАЦИЯ И ТУМОРА
Всяка клетка в тялото следва норма на поведение: тя се дели само когато е необходимо, диференцира се при необходимост и умира, когато тялото го изисква. Тази норма на поведение на клетките е необходима за запазване на здравето на сложен многоклетъчен организъм като нашия. Контролът върху отделни клетки се осъществява чрез специални белтъци, които насърчават или потискат дадено поведение на конкретна клетка. Например, ако дадена клетка играе полезна роля, белтъците насърчават нейното оцеляване.
Когато клетката вече не е необходима, тялото повишава количеството белтък, което води до нейното умиране. Аналогични механизми регулират деленето и диференцирането на клетките. Днес знаем, че раковите заболявания като мултиплен миелом се причиняват от увреждане на тези белтъци поради промени в растежа и диференциацията. На практика раковата клетка не следва нормата на поведение, расте в неудобно време и на грешното място и не се диференцира, за да изпълнява полезна функция.
Лечение
Мултипленият миелом е сериозно заболяване и затова назначаването на подходящо лечение е от изключителна важност. Днес съществуват много възможности за лечение.
Моята история
„От известно време имах проблеми. Просто чувствах, че нещо не е в ред. За съжаление конкретната причина за моите проблеми не беше установена, което ме караше да се чувствам все по-объркана. Близките ми започнаха да се съмняват в симптомите ми и дори и аз започнах да се съмнявам в себе си. Чудех се дали не си въобразявам всичко това. След като в крайна сметка бях диагностицирана, почувствах облекчение. Най-накрая „въображаемата ми болест“ получи име.“ Лара, на 69 години
Какви са причините?
Причината за поява на миелома, както и за повечето ракови заболявания, все още е неизвестна. Въпреки това през последните 10 години проучванията предоставят важна информация за това как се развива мултиплен миелом (ММ) и за някои от факторите, свързани с прогресията на заболяването. Понастоящем единствените известни рискови фактори, които влияят върху рисковете да развиете ММ, са възраст (засяга главно възрастни хора), раса (по-често при афроамериканци), пол (мъжете са по-склонни да развият заболяването), семейна история с рак от лимфоиден тип и диагноза моноклонална гамопатия с неопределено значение (MGUS). Освен това, подобно на други типове рак, ММ е заболяване, стимулирано от натрупването на генетични мутации и анормална цитогенетика, които водят до промяна на механизмите на растеж и смърт на клетките. Въпреки че няма специфична генетична мутация пряко свързана с ММ, заболяването се свързва със специфична група от генетични аномалии, които не се наблюдават при други злокачествени тумори.
Какви са симптомите?
Клиничната проява на мултиплен миелом (ММ) е много разнообразна: заболяването няма специфични симптоми. До една трета от пациентите нямат симптоми по време на диагностицирането и заболяването се открива при рутинен кръвен анализ. Най-честите признаци на заболяването са: костни симптоми като болка в гърба, особено в дългите кости, черепа, ребрата и таза. Болката е продължителна и обикновено се повлиява слабо от обичайните болкоуспокояващи лекарства. Ако костното увреждане продължава, може да се наблюдава необичайно изкривяване на гръбнака, вертебрален колапс или патологични фрактури. В тежки случаи може да се появят неврологични проблеми, напр. слабост, загуба на усещане в краката, загуба на контрол на пикочния мехур поради притискане на гръбначния мозък или нервните коренчета от лезиите по костите, чести и продължителни инфекции, особено респираторни. Умора, слаба издръжливост при упражнения и недостиг на въздух след леко натоварване. Анемията също е често усложнение при ММ. Освен това са възможни и червени/лилави лезии на кожата, като натъртвания или охлузвания, кървящи венци или кръвотечение от носа (епистаксис) в случай на тромбоцитопения; други неспецифични симптоми, като напр. объркване, главоболие, нарушения на зрението, треска и загуба на тегло (особено при тежка бъбречна недостатъчност и/или хипокалциемия).
