Решението на хирурга за стратегията и операцията, които да се използват, зависи от определянето на характеристиките, размера и разпространението на тумора.
Вземането на решение да се направи операция е с лечебна цел: всъщност целта е да се отстрани целият тумор. Операцията се нарича радикална простатектомия и включва отстраняване на простатата, семенните везикули и лимфните възли в областите около простатата и таза. Лимфните възли са малки жлези, чиято функция е да филтрират течности и протеини (и вероятно туморни клетки), налични в лимфните съдове. Отстраняването на лимфните възли се извършва с цел гарантиране на пълното премахване на тумора и по-точно стадиране на заболяването. Обикновено операцията се извършва под „локална анестезия“, т.е. чрез инжектиране на малка доза анестетик на нивото на гръбнака (обикновено едновременно със седация) или обща анестезия.
Хирургически техники
- Отворена операция – това е сравнително сложна операция, която включва отстраняване на простатата през коремен разрез в долната част на корема, под пубиса или в областта на скротума и ануса (този метод се прилага рядко).
- Лапароскопия – това е интервенция, която определено е по-дълга от описаната по-горе, но с много по-кратък период на възстановяване: тя се извършва чрез малки разрези от по около 1 см в долната част на корема, което позволява вкарване на видеокамера и подходящи инструменти, за да се отстрани простатата.
- Роботична операция – състои се от интервенция, която има същите характеристики като лапароскопията, но в допълнение се използва и робот. Тази техника дава възможност на хирурзите да оперират с оптично увеличение от около 20 пъти и с 3D изображение, което позволява извършване на операцията с по-голяма точност, отколкото при отворената и стандартната лапароскопска операция. Осен това в този случай периодите на възстановяване са кратки, но се изисква използването на специализирано оборудване.
Анализ на тъкани
Тъканите, отстранени по време на операция, се изследват, за да се получи допълнителна информация за заболяването и за установяване на някои важни параметри, като степента на разпространение на тумора, след това определянето на стадия, биологичните характеристики на заболяването, които характеризират агресивността. Освен това се извършва анализ на съседните региони лимфнит възли, за да се провери за възможно наличие на ракови клетки. По този начин се преценява необходимостта от провеждане на адювантна терапия, която се използва за подпомагане на хирургическата операция, напр. лъчева или хормонална терапия.
Постоперативни и възможни нежелани реакции
Обикновено след хирургическа операция, при липсата на усложнения, пациентът се изписва от болницата след около една седмица. Катетърът на пикочния мехур, поставен по време на операцията, остава на място обикновено за период от 5 до 10 дни, в зависимост от използваната хирургическа техника.
През този период се приемат някои лекарства за подпомагане на оперативната процедура и излекуване на хирургичната рана. Като се има предвид обхватът на интервенцията обаче може да има някои негативни последствия за пациента, който е подложен на радикална простатектомия. Най-значимите нежелани реакции могат да бъдат еректилна дисфункция, а именно намаляване или липсата на ерекция, както и уринарна инконтиненция. След премахването на катетъра на пикочния мехур е нормално да се наблюдава неволно изпускане на урина. Възстановяването от уринарната инконтиненция отнема няколко месеца, в зависимост от вида на извършената интервенция и избора на хирургическа техника.
Рехабилитацията играе съществена роля при намаляването на инконтиненцията и, когато е възможно, трябва да започне преди операцията. 30-45 дни след операцията специалистът ще провери стойностите на ПСА/PSA, за да се увери, че нивото е в нормата. Ако тези нива са се повишили, специалистът ще разгледа новите данни и ще прецени всякакво възможно възобновяване на тумора.
