Диагнозата на ХЛЛ

В повечето случаи (около 70%) диагнозата хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) се поставя случайно на хора, които се чувстват добре, но по време на изследвания, показват увеличаване на броя на белите кръвни клетки, по-специално на лимфоцитите.

При диагностицирането, при някои пациенти, се наблюдава увеличение на размера на повърхностните лимфни възли и далака. В редки случаи кръвните изследвания показват анемия, т.е. намаляване на стойността на хемоглобин (Hb) в червените кръвни клетки, както и намаляване на броя на тромбоцитите.

Клиничен преглед

За да прецени стадия на заболяването, лекарят извършва клиничен преглед, при който се проверяват наличието и размера на осезаеми жлези в областта на врата, подмишниците и слабините, както и размера на далака и черния дроб.

Лабораторни тестове

Те са от съществено значение при диагностицирането на ХЛЛ, за да се оценят характеристиките на лимфоцитите с увеличен брой в кръвта. В специализираните хематологични центрове се правят два типа изследвания на кръвта:

• утайка в периферна кръв: това изследване се извършва с микроскоп и оценява характеристиките на кръвните клетки, утаени на стъклена плоскост. То изследва проявлението на клетките, които се образуват при ХЛЛ, които обикновено са малки и много на брой.
• имунофенотипно изследване на периферни кръвни клетки: засича характеристиките, които лимфоцитната левкемия разкрива на повърхността им. В действителност лимфоцитите на ХЛЛ показват някои специфични характеристики, които ги различават от нормалните лимфоцити и от клетките наблюдавани при други форми на левкемия.

Обикновено, за да се постави диагнозата ХЛЛ, е достатъчно да се вземе кръвна проба и да се извърши морфологичен анализ на имунофенотипно изследване на левкоцитите.

Кръвни изследвания

• Вашият лекар ще се интересува от броя на лимфоцитите Ви, тъй като той е показателен за състоянието на Вашата ХЛЛ.
• Ако броят на червените Ви кръвни клетки е нисък или ако имате ниско ниво на хемоглобин, може да имате анемия. Това може да Ви кара да чувствате умора и задух.
• Тромбоцитите са малки клетъчни фрагменти, които помагат за съсирването на кръвта Ви. Ако имате ниски нива на тромбоцити, кръвта Ви може да не се съсирва правилно – ако се порежете, може да е нужно повече време за спиране на кървенето и възможно по-лесно образуване на синини

Други изследвания могат да бъдат полезни за по-добро дефиниране на диагнозата или за разбиране степента на разпространение на заболяването. Трябва да имате предвид следните изследвания:
Pентгенов преглед на гръдния кош, преглед с ултразвук в областта на корема и лимфните възли, компютърна томография (КТ). Образна диагностика - рентгеновите снимки на гръдния кош се използват за проверка дали сърцето и лимфните възли в гръдния кош функционират правилно. Образната диагностика помага на лекарите да разберат дали злокачественото заболяване на кръвта е достигнало и дали се е разпространило във важни органи или други области на тялото Ви. Това им помага да изберат най-подходящото лечение за Вас. Компютърната томография или КТ изгражда триизмерно изображение на вътрешните Ви органи. Лекуващият Ви екип може да използва тези изображения, за да провери за уголемяване на далака или лимфните възли
ПЕТ означава „позитронно-емисионна томография“. Използва се за изследване на областите, които КТ не може да достигне, напр. костите.
ЯМР = „ядрено-магнитен резонанс“ може да бъде препоръчан, ако сте алергични към оцветителите, използвани при другите типове образна диагностика или имате проблеми с бъбреците.
Има изследвания, които служат за оценяване състоянието на лимфните възли, разположени дълбоко в тъканите (лимфните възли в областта на гръдния кош, корема, далака).
Aспирация с фина игла и/или биопсия на костен мозък.
Те не са задължителни за поставяне на диагноза ХЛЛ. Те могат да предоставят доказателства, когато има съмнение относно диагнозата или когато желаете да определите причината за намалената функционалност на костния мозък.
Понастоящем биопсията на костен мозък се извършва, за да се прецени намаляването на лимфоцитната левкемия в костния мозък след лечението.
Други изследвания важни за определяне на биологичните характеристики на заболяването. Тези изследвания обикновено with се използват, когато е необходимо да се започне лечение. Някои биологични характеристики дават важна информация, за типа лечение, което трябва да се има предвид като най-подходящо, а други дават информация относно възможността пациента да се повлияе от терапията и каква е очакваната продължителността на самото повлияване. Биологичните проучвания, приети в клиничната практика, включват оценка на мутационния статус на IgVH гените, оценката на мутациите на TP53 гена и оценката на някои цитогенетични аномалии (на някои хромозоми) чрез изследване, наречено FISH. Ако желаете да научите повече за изследванията или лечението си, лекуващият Ви екип може да Ви даде допълнителна информация:

• Винаги можете да помолите лекарите или медицинските сестри да Ви обясняват това, което не разбирате или което Ви притеснява
• Ако не можете да разчетете резултатите от изследванията Ви, те могат да Ви ги обяснят
• Те могат да Ви дадат информация и за пациентски организации, местни здравни служби и мероприятия във Вашия район.