Съвет # 1

Съвет # 1

Здравословната диета1 включва разнообразни храни, които снабдяват тялото Ви с важни хранителни вещества и енергията, от които то се нуждае, за да поддържа нормалните си функции. Балансираната диета съдържа въглехидрати, мазнини, протеин, витамини, минерали, фибри и вода2-4.

  • Въглехидратите осигуряват енергия
  • Мазнините също осигуряват енергия и ни помагат да усвояваме някои витамини. Телата ни се нуждаят от някои мазнини, но не в прекалено големи количества.
  • Протеинът е от съществено значение за растежа и възстановяването на тялото, както и за силата на мускулите
  • Витамините и минералите играят основната роля за здравословното функциониране на нашите тела
  • Фибрите помагат за здравето на стомашно-чревния тракт
  • Водата е жизненоважна част от много процеси в тялото

Поддържането на здравословна диета е важно за хората, които се възстановяват от всякакви заболявания. Здравословната диета не само осигурява хранителните вещества, които помагат на тялото Ви да се възстанови, но също в дългосрочен план може да намали риска от развиване на други болести като сърдечно-съдови заболявания, инсулт и диабет5-6. Храненето по здравословен начин често означава просто въвеждане на малки и постепенни промени в диетата Ви и отбелязване на всяка храна, която влошава симптомите Ви. Принципи на здравословното хранене:

Скорбяла съдържащите храни като пълнозърнест хляб и макаронени изделия, пълнозърнести житни растения, кафяв ориз и картофи са важна част от здравословната диета. Те са добър източник на енергия и съдържат други хранителни вещества, включително фибри, калций, желязо и витамини от В групата. Скорбяла съдържащите храни трябва да съставляват около една трета от повечето ястия и закуски, тъй като са най-здравословният източник на енергия. Избирайте пълнозърнести източници, тъй като те осигуряват енергия за по-дълго и съдържат фибри, които поддържат здравето на сърцето и стомашно-чревния тракт.

СЗО8 препоръчва пет порции плодове и зеленчуци на ден (около 400 гр. общо), за да се намали риска от здравословни проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания, диабет от тип 2 и затлъстяване. Плодовете и зеленчуците са и източник на витамини и минерали, също като диетичните фибри, които помагат за поддържането на здрава храносмилателна система. Може да включите в диетата си и замразени или сушени храни, но се опитвайте да избягвате консервирани или преработени храни, тъй като при тях често има добавени съставки като захар, мазнини и сол9.

Филето, птичето месо, варивата, рибата, бобовите храните и ядките са добър източник на протеин за растежа и възстановяването на клетките и тъканите. Ако избягвате преработените храни, ще избягвате също така и добавената сол, захар, мазнини и консерванти. Млякото и млечните храни са най-богатият източник на калций в диетата Ви. Те включват мляко, кисело мляко, заквасена сметана и сирене. Тези храни са източник и на протеини, витамини и минерали. Хубаво е диетата Ви да включва две до три порции на ден, но предпочитайте нискомаслени храни (които съдържат достатъчно калций, протеини и витамини), когато е възможно.

За да бъдем здрави, се нуждаем от някои мазнини в диетата си. Съществуват два основни типа мазнини – наситени и ненаситени. Яжте по-малко наситени мазнини и трансмазнини.2, 4, 11 Те се съдържат в животински продукти като мазно месо, млечни продукти, напр. масло, сирене, сметана и пълномаслено мляко, както и в преработени храни като чипс, пайове, бисквити и торти. Увеличеният прием на наситени мазнини може да повиши нивото на холестерол в кръвта, което увеличава шанса за развиване на сърдечно-съдови заболявания. Яжте повече мононенаситени и полиненаситени мазнини.2, 4 11 Те се съдържат в зехтина, мазната риба, ядките и семената. Диетата с намален прием на наситени мазнини може да понижи нивото на холестерол в кръвта Ви и това от своя страна да намали риска от сърдечно-съдови заболявания.

Захарта подобрява вкуса на храната, но продуктите, които съдържат рафинирана захар, обикновено са богати на калории и бедни на други хранителни вещества.1 Това може да допринесе за увеличаване на теглото и проблеми със зъбите. Също така богатите на захар диети увеличават риска от диабет, затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания. Трябва да опитвате да избягвате храни или напитки с рафинирана захар като сладкиши, торти, бисквити и безалкохолни напитки. Също така можете да избирате конфитюри, сосове и дресинги с по-ниско съдържание на захар.

Повишеният прием на сол се свързва с високото кръвно налягане, което увеличава риска от развиване на сърдечно-съдови заболявания и инсулт. За възрастни препоръчаният прием на сол на ден е 6 гр. Повечето от солта, която консумираме, всъщност е „скрита“ в предварително приготвени преработени храни и закуски, напр. чипсове, зърнени закуски, хляб, бургери и готови ястия, включително сосове и дресинги12.

Трябва да се стараете да пиете около 6 до 8 чаши (1,2 литра) вода или други течности всеки ден, за да избегнете обезводняване. Чувството за жажда, замайването на главата, тъмна и силно миришеща урина, както и уриниране по-рядко от обикновено са някои ранни предупреждения за обезводняване поради приемане на недостатъчно течности13.

Избягването на алкохола или приемът му в минимални количества може да Ви помогнат за справяне с умората. СЗО определя намаляването консумацията на алкохол като приоритет за общественото здраве поради влиянието му върху здравното състояние14. Проблемите с черния дроб, високото кръвно налягане, увеличеният риск от различни ракови заболявания и инфаркт са някои от вредните ефекти на редовния прием на по-големи от препоръчаните количества алкохол15. Алкохолът също така съдържа много калории и може да допринесе за увеличаване на теглото.

1. WHO. Food based dietary guidelines in the WHO European Region. 2003 г. Достъпно на: http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0017/150083/E79832.pdf. Към дата април 2017 г.
2. EUFIC. Food-based dietary guidelines in Europe. European Food Information Council. 2009 г. Достъпно на: https://www.eufic.org/en/healthy-living/article/food-based-dietary-guidelines-in-europe. Към дата април 2017 г.
3. BUPA. Healthy eating. 2016 г. Достъпно на: http://www.bupa.co.uk/health-information/directory/h/healthy-eating. Към дата април 2017 г.
4. NHS. Eating a balanced diet. Март 2016 г. Достъпно на: http://www.nhs.uk/Livewell/Goodfood/Pages/Healthyeating.aspx. Към дата април 2017 г.
5. British Heart Foundation. Healthy eating. 2016 г. Достъпно на: https://www.bhf.org.uk/heart-health/preventing-heart-disease/healthy-eating. Към дата април 2017 г.
6. NHS. Stroke – Prevention. Септември 2014 г. Достъпно на: http://www.nhs.uk/Conditions/Stroke/Pages/Prevention.aspx. Към дата април 2017 г.
7. NHS. Starchy foods and carbohydrates. Март 2015 г. Достъпно на: http://www.nhs.uk/Livewell/Goodfood/Pages/starchy-foods.aspx. Към дата април 2017 г.
8. WHO. Promoting fruit and vegetable consumption around the world. 2014 г. Достъпно на: http://www.who.int/dietphysicalactivity/fruit/en/index.html. Към дата април 2017 г.
10. NHS. Eight tips for healthy eating. Март 2016 г. Достъпно на: http://www.nhs.uk/Livewell/Goodfood/Pages/eight-tips-healthy-eating.aspx. Към дата април 2017 г.
11. Mayo Clinic. Dietary fats: Know which types to choose. Февруари 2016 г. Достъпно на: http://www.mayoclinic.org/healthy-living/nutrition-and-healthy-eating/in-depth/fat/art-20045550. Към дата април 2017 г.
12. NHS. Tips for a lower-salt diet. Юли 2015 г. Достъпно на: http://www.nhs.uk/Livewell/Goodfood/Pages/cut-down-salt.aspx. Към дата април 2017 г.
13. NHS. Dehydration. Април 2015 г. Достъпно на: http://www.nhs.uk/conditions/Dehydration/Pages/Introduction.aspx. Към дата април 2017 г.
14. WHO. Alcohol in the European Union – consumption, harm and policy approaches. 2012 г. Достъпно на: http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0003/160680/e96457.pdf. Към дата април 2017 г.
15. NHS. The risks of drinking too much. Февруари 2016 г. Достъпно на: http://www.nhs.uk/Livewell/alcohol/Pages/Effectsofalcohol.aspx. Достъпно от април 2017 г.

Още по темата

Съвет # 2
Съвет # 3
Съвет # 4
Logo Janssen | Pharmaceutical Companies of Johnson & Johnson