Ежедневната физическа активност може да Ви помогне да се чувствате по-добре както физически, така и емоционално. Физическата активност може да помогне и за справяне с един от симптомите, наблюдаван при много заболявания, включително и при мултиплен миелом (ММ), т.нар. умора или усещане за умора и изтощение, което много пациенти изпитват. За да бъдете активни, не е необходимо да ходите на фитнес, достатъчно е да правите леки ежедневни упражнения, като кратка разходка, когато имате време. Като цяло, важното е да изберете дейности, които отговарят на състоянието Ви. Ето защо е важно да потърсите съвет от лекаря си и заедно да прецените кои са най-подходящите физически активности за Вашето състояние. Освен това, като се има предвид повишеният риск от инфекции при пациентите с отслабена имунна система, важно е да се обърне специално внимание на избора на активности, които да се практикуват. Трябва да избягвате ситуации, които са свързани с повишен риск от инфекции, като например активности в затворена среда, където има много хора.
Ето някои препоръчани физически дейности:
- Разходки на открито.
- При пътуване на кратко разстояние, предпочетете да вървите пеша вместо с кола или с обществен транспорт.
- Колоездене.
- Танци, боча, тенис и др.
- Практикувайте йога, тай-чи.
- Не забравяйте да адаптирате дейностите към физическите си възможности.
Раковите заболявания са съпътствани от много страхове и въпроси. Много хора се сблъскват с рака в най-активния период от живота си. Сред тях са и пациентите, страдащи от онкологични заболявания на кръвта. Въобще не са малко и тези от тях, които се притесняват и се питат дали ще могат да тичат, да карат ски или велосипед. И по-специално искат да знаят дали физическата активност може да им навреди по време на лечението на злокачественото им заболяване.
Разбира се много хора, които никога не са били физически активни, също могат да бъдат диагностицирани с рак. Тези хора ще си зададат други въпроси. И тъй като всеки пациент би сторил всичко по силите си, за да постигне подобрение, много от хората се питат дали ще им бъде от полза да бъдат физически активни по време на лечението на рака. И дали това изобщо е необходимо? Нека се опитаме да дадем отговор и на двете групи – на тези, за които е трудно да живеят без спорт, и на тези, които имат нужда от специални стимули, за да започнат да спортуват.
Какво ни казва Науката?
Дори и ако оставим науката на страна ние вече знаем, че упражненията са полезни за здравето. Но какво да правим, когато се разболеем? И макар много хора да имат усещането, че когато си болен, трябва да си почиваш – именно това е моментът, когато физическата активност е решаваща, което е валидно за голям брой здравни състояния. С помощта на физически упражнения пациентите предотвратяват загубата на мускулна маса и функционално телесно тегло, като с това допринасят за оптималното лечение на рака. Това е особено важно по време на прием на лекарствена терапия , при която увреждането на мускулната тъкан е посочено като страничен ефект. Такива лекарствени продукти често се прилагат при лечението на онкологични заболявания на кръвта.
Научните резултати определено говорят в подкрепа на физическата активност. Благодарение на изключителния ефект на упражненията като поддържаща терапия при лечение на ракови заболявания и като мощен инструмент за превенция на развитието на кахексия, значително е нараснал броят на научните изследвания фокусиращи се върху връзката между физическите упражнения и рака. Многобройни проучвания посочват благоприятните ефекти на физическите упражнения върху здравето, а освен това има и голям брой научни доказателства, че физическата активност подпомага преживяемостта на пациентите с рак. Нещо повече, физическата активност е доказан терапевтичен инструмент при пациенти с напреднала фаза на рак. Може дори да се обсъжда и тезата, че физическата активност, разбира се, придружена от подходящ хранителен режим, е един вид паралелна терапевтична опция по време на всички етапи на лечението на рака. При хора, преживели рак, активният начин на живот допринася за възстановяването и помага да се намали вероятността от рецидив.